Фиг. 5. Схематично представяне на ефекта от наклона на релсата
( 1)
� ��� � �
� ��� �
( 2) a�
��� �. � ��� �
При заместване на съответните стойности за височината на сигнала( c), получаваме, че при максимално достигнатия наклон от 0.3 %, грешка от 1mm в положението може да се получи при височина на сигнала > 0.33m, поставен перпендикулярно върху подкрановия път. При този тип измервания, сигнала рядко се поставя на височина по-голяма от 0.1 до 0.2m, но все пак трябва да се има предвид възможността от допускане на грешки.
Определянето на осовата линия на релсите често е трудна задача, понеже контакта на измервателните уреди е с главата на релсите, която се износва неравномерно( Фиг. 3). Само по себе си, този вид износване е предмет на други измервания, които могат да бъдат извършени с профилограф или сканиращи лазерни камери [ 1 ].
Фиг. 6. Странично износване на релси
Износването обикновено е в горната част на главата на релсата като долната част запазва нейната проектна ширина. Пренасянето на центъра( оста) на подкрановите релси може да се извърши с необходимата точност посредством шублер с дълги челюсти. Използването на стандартни шублери с къси челюсти може да компрометира точно маркиране на оста на подкрановия път( фиг. 4). Методът е подходящ и при монтирани вече подкранови релси с различни ширини на главите в, най-често следствие на удължаване на подкрановия път, което е също срещана практика.
129