разстоянието в следствие на приплъзване на лазера, което влияе върху точността на изчисление на свободно избраната станция.
След изграждане и измерване на геодезическата основа се пристъпва към самото измерване на контролните точки. Точките се разполагат по начин и през разстояние, съгласувано с възложителя и потенциалния строител. Данните, които могат да се измерят и анализира чрез геодезически методи, са посочени в т. 1, т. 3, т. 5 и т. 7 от Приложение № 2 на [ 6 ]. Определя се метод, по който ще се сигнализират и измерят подробните точки, чрез които ще се извършат анализите по Приложение № 2. Важно е да се отбележат някои характерни места, върху които задължително трябва да се проведат геодезически измервания, а именно:- Буфери в края на релсите на линейните подкранови пътища;- Челни съединения на релсите( стикове, снаждане, джонтови връзки);- Точки по релсите при колони на конструкцията на сградата( при мостови кранове). За да могат да се проверят условията на т. 1 и т. 3 от Приложение № 2 на [ 6 ]( разликите в котите на релсите и отклонението от разстоянието между осите на релсите) следва подробните точки да бъдат разположени по напречните сечения на подкрановия път [ 5 ]. За целта трябва местата на точките да бъдат маркирани предварително като може да се използва дълга ролетка или някои COGO функции, налични GPS или електронна тотална станция за пренасяне на разстоянията.
Маркирането и сигнализирането на подробните точки е обект на широка дискусия и различни научни изследвания. Основна роля играе методът, който ще се използва за следене и контрол на подкрановия път. Например при фотограметричния метод могат да се използват стикери, залепени върху релсите [ 9 ], при традиционните методи могат да се използват различни адаптори [ 8 ]( фиг. 1), при автоматизираните системи има вариант да се избегне предварителното маркиране, а при лазерното сканиране изцяло отсъства.
Фиг. 4.: 1) Магнитен фиксатор Leica SCCS, 2) Индивидуален магнитен фиксатор [ 8 ]
За използване на класическите методи, тези фиксатори са удобни и заместват ролята на фигурант, разполагат с либели и фиксирана височина. При втория вариант се осигурява и възможността за допълнителни( неправилно наричани още „ излишни“) измервания, които са единственият начин за минимизиране на случайните грешки. При използването на такъв вид прибори трябва да се съблюдават два основни фактора, които могат да повлияят значително точността, а именно:
– наличие на наклон на подкрановия път, което при контакт накланя фиксатора по наклона на релсите;
– страната, от която се поставя, заради страничното износване на главите на релсите [ 1 ]( фиг. 3).
Наклон на подкрановия път обикновено не трябва да има, но понякога такъв наклон съществува поради терена, върху който оперира крана( външни кранове). Ако погледнем допустимите отклонение съгласно т. 7 от Приложение № 2 на [ 6 ]( с изключение на куловите кранове), а те са 3cm на 10m, би следвало че наклон по-голям от 0.3 %( и то само за козловите кранове) не би следвало да има. Грешката от влиянието на наклона( a) нараства с увеличаването на височината на сигнала, което може лесно да бъде пресметнато чрез синусова теорема, където хипотенузата( c) се явява перпендикулярната проекция на сигнала върху наклонената релса( фиг. 2).
128