експертна оценка относно зададената точност, средата в която ще оперират, стойността на инвестицията, както и нуждата от евентуално специализирано обучение на персонал.
„ Традиционните методи“ са най-често прилагания метод при извършване на този тип геодезически работи. По подразбиране, това е метод на смесване на измервания чрез електронен тахиметър( или теодолит) и нивелир с цел определяне на хоризонтално и вертикално положение на дадена характерна точка. С развитието и усъвършенстването на технологиите, някои автори представиха различни изследвания под претекст на „ алтернативни“ методи за измерване, където измерванията се извършват полуавтоматично( чрез автоматизирани електронни тотални станции), а необходимата хоризонтална и вертикална точност се постига само чрез метода на тахиметрията. Освен поставянето на характерни изисквания към точността на измервателната апаратура се акцентира и към начина на сигнализирането на характерните подробни точки, измервани по релсовите пътища, което е особено важно условие за получаване на точен краен резултат. Подобен пример има в изследването на [ 8 ], където чрез специално приспособен сигнал и характерно дефинирана методика, се постига милиметрова точност при такъв тип геодезически дейности.
Като цяло точността на всички изброени методи се влияе главно от характеристиките на измервателната апаратура и в частност на външните условия и фактори, повечето от които са предвидими и могат да бъдат отстранени или минимизирани чрез различни подходи. Изключение правят класическите методи, при които освен гореспоменатите условия, съществено влияние указва и субективния( човешкия) фактор. Това влияние се минимизира единствено с наличието на богат професионален опит от страна на оператора( респ. опериращият екип). Освен това е добре да се съобразяват някои правила и препоръки от проведени изследвания, касаещи настоящата тема.
3. МЕТОДИКА И ИЗТОЧНИЦИ НА ГРЕШКИ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА КЛАСИЧЕСКИТЕ( ТРАДИЦИОННИ) МЕТОДИ
Тъй като източниците на грешки имат съществен дял в използването на класическите методи, а класическите методи са в основата и на някои от другите методи за изследване и контрол, ще бъдат разгледани някои специфики при тяхното провеждане. Ще бъдат разгледани и някои методически насоки с цел постигане на по-прецизни резултати.
Изхождайки от едно от основните правила геодезията, а именно „ от общото към частното“, първото и най-важно нещо е правилното построяване на опорна геодезическа мрежа, от която да се извършват контролните измервания. За целта трябва да се уточнят въпроси, свързани с конкретните условия като начин на стабилизиране, начин на измерване и предназначение на основата – дали измерванията ще се провеждат от директно от нея или чрез измерване от свободно избрани станции( геодезически засечки). Практически, варианта за измерване чрез центриране върху геодезическата основа е доста често неудобен и трудно приложим, защото динамиката в движението на различните съоръжения, товари и материали, е голяма на такива места – винаги има нещо, което пречи на видимостта при преките геодезически измервания. С оглед на това, може да сформираме следните препоръки при създаване на работната геодезическа основа:
- Да бъде изградена извън зоната на товаро-разтоварна и работна дейности – това ще гарантира максимално запазване на геодезическия знак;
- РГО да се изгради по начин и конфигурация, така че да „ опасва“ контролирания обект, т. е., работните точки да бъдат извън зоната на измерване с цел да има реален контрол върху точността. Освен това е добре при изграждане на РГО за използване чрез свободни станции да се обмисли конфигурацията на сключените триъгълници при геодезическите засечки – иначе казано да не се допускат отношения между измерени ъгли и дължини по-големи от 1:5;
- Да се съобразят разстоянията при измерване към работните точки с цел постигане на заложена точност както и с точността на измервателната апаратура [ 8 ]. Това е особено важно условие и при положение, че РГО ще служи като основа за тригонометрично определяне на котите на подробните точки [ 4 ].
- Не на последно място, внимание трябва да се обърне и на начина на сигнализиране на геодезическите знаци. При използване на отражателни марки е добре те да бъдат ориентирани към направление, от което се очаква да бъдат извършвани измервания към марките, т. е. „ да гледат към инструмента“. В противен случай се получава ексцентрично измерване на
127