Фиг. 2. Повърхнини на проекция( секуща, тангираща и не-пресичаща) [ 8 ]
Стойността на k 0 дефинира мащабната зависимост между елипсоида и проектната конформна повърхнина при следните условия( фиг. 2): k 0 < 1. Проектната повърхност пресича елипсоида, като част от нея е вътрешна( съдържа се в елипсоида), а извън точките на пресичане тя е външна( над елипсоида). В този случай, проекцията се води „ секуща“ и често се използва в практиката, тъй като покрива максимално голяма територия с минимални мащабни грешки( отчетени спрямо елипсоида). Положителни и отрицателни мащабни грешки се получават съответно извън и вътре в елипсоида( фиг. 2); k 0 = 1. Проектната повърхност е тангираща на елипсоида. Тя се допира до елипсоида в проекционната ос( или в точка при стереографската проекция); k 0 > 1. Проектната повърхност е над елипсоида и не го пресича никъде. Този подход се използва често, за да се доближи равнината на проекцията до земната повърхност, когато тя е над елипсоида. Цели се да се намали деформацията на проекцията спрямо теренната повърхност вместо спрямо елипсоидната повърхнина.
Освен мащабното число, поне още четири други параметъра са необходими за да се дефинират проекциите в Таблица 1. Два от тези параметри са географската ширина и дължина на началото на проекцията( φ 0, λ 0). Геодезическото начало на проекцията не е задължително да попада на проекционната ос. То винаги съвпада с централния меридиан на TM проекцията( λ 0 = λ C), но обикновено не се намира на централния паралел на LCC проекцията φ 0 ≠ φ C, в чиито случай са необходими шест параметъра за определяне на LCC.
Другите два параметъра са координатните( проектирани) стойности на началото на проекцията, които задават началото на координатната система и се дефинират като стойност на ординатата и абсцисата по централния меридиан и паралел – „ false northing“( N 0) и „ false easting“( E 0). Тези стойности обикновено се избират така, че координатите да бъдат положително число в цялата зона на проекцията. Допълнителен шести параметър е необходим при OM проекцията – азимут на наклонената ос( α 0), който показва ориентацията на наклона на цилиндричната ос. α 0 може да се дефинира имплицитно с посочване на две точки.
При LCC проекциите мащабното число по проекционната ос k 0 може да се зададе имплицитно, в случаите, когато проекцията е секуща( k 0 < 1). В този случай обикновено се задава LCC проекция с два стандартни паралела, при всеки, от които k 0 = 1 в географските ширини, в които конусът пресича елипсоида, както е показано на фигура 1. Двата стандартни паралела се дефинират като северен( φ N) и южен( φ S), спрямо централния паралел, който се намира някъде по средата( φ N > φ C > φ S). Колкото по-отдалечени един от друг са двата стандартни паралела, толкова по-малко е мащабното число k 0 в централния паралел φ C. Например за конична проекция с географска ширина на централния паралел φ C = 40 °, отдалечеността между северния и южния централен паралел от 1 °( 111 km) определя мащабно число в централната ос от k 0 ≈ 0.999962, а при отдалеченост от 2 °( 222 km), мащаба е k 0 ≈ 0.999848.
100