вратата. В кварталния магазин до нас тези кошници се виждат преди още да съм влезнала на територията на магазина – в моментите, в които плъзгащите врати се отварят. Не мисля, че това е много добро разпределени – не само аз, но и много други потребители се спираме да си вземем кошница и по този начин се прави задръстване на входа. Тези, които се опитват да излязат, се блъскат в нас или издават недоволни възгласи. Да не говорим и за факта, че кошниците са разположени по пода, което предполага едно неудобно навеждане, а това за една възрастна жена не е особено любимо занимание. Това е само един пример от многото, описани от автора, които показват абсурда на днешните магазини. След подобни преживявания, няма как човек да се чувства особено щастлив, нали? Хареса ми и един друг пример от книгата с предложение за разположението на кошниците не на входа, а да са разпръснати из целия магазин (или книжарница). Конкретно за книжарниците това има голяма логика. Ние не влизаме там с нагласата, че ще си купим 5 или 10 книги. Обикновено имаме намерение да вземем една, максимум две. За това е нормално да не посегнем към кошниците, поставени до вратата. Но ако се случи така, че си харесаме повече артикули и не ни достигат ръце, които да ги държат или става вече твърде неудобно, добре би се отразило да имаме поставена кошница наблизо, на която да поставим стоката.
Както вече споменах, в моя квартален магазин кошниците за пазаруване се виждат още преди да сме влезнали в магазина. Това не е особено приветстващо. Самият Ъндърхил обяснява как е желателно да се създаде плавен преход между пространствата вън и вътре. Далече съм от мисълта, че това е възможно навсякъде, но при големите вериги, защо не? Би ни било много по-приятно на нас като потребители да пазаруваме от място, където се чувстваме добра и ни предразполага. Като се замисля, всеки път, когато трябва да ходя до магазина, изпитвам лека досада и се опитвам да свърша това „задължение“ възможно най-бързо. Сигурна съм, че и с много други хора е така. В този ред на мисли, варианта магазините да създават приятна и спокойна атмосфера не ми изглежда толкова абсурден. А и ще сме много по-склонни да оставим парите си на някое организирано място, на което сме получили добро обслужване. Както при дизайна, така и при фасадата на сградите, външния вид играя важна роля. Една опаковка трябва да грабне вниманието ни и да поискаме да си я купим. По същия начин магазинът трябва да ни привлече по някакъв начин, ако случайно попаднем на него. Ако това не може да се постигне чрез архитектурни особености, то тогава ни остава дизайнът на витрините. Това със сигурност е нещо, което можем да променяме. Външният вид на търговския
6