специализирана администрация , какъвто е почти 95 % от състава на АГКК , вместо от предлаганата мегаструктура за съвместно администриране на гражданската , търговската и имотната регистрация .
8 . В предварителната оценка на въздействие от вносителите на законопроекта също се забелязват значителни недостатъци : a ) Посочените основни фактори за „ определяне институционалното поведение на една структура са стратегическата визия на политическото ръководство , управленските качества на оперативния мениджмънт и квалификацията и уменията на служителите “ не намират своето адекватно отражение в предложените текстове – не е известно да е разработвана , обсъждана и приета стратегическа визия и задължителната по ЗКИР и ЗГК дългосрочна програма за развитието на сектора геодезия , картография и кадастър ; самите вносители на законопроекта подчертават липсата , от страна на Министерство на правосъдието , на необходимата стратегическа визия за развитие на Агенция по вписванията , както и актуални стратегически документи за развитие на Агенцията по вписванията и качествени годишни планове за дейността ѝ , което противоречи на принципите за добро управление и не осигурява ефективно планиране и необходимите ресурси ; посочва се като основен проблем „ че правната уредба през почти целия 20-годишен период се изгражда без ясна цел , развива се в незнайно как определяна посока и има самостоятелен живот , вместо да е част от обща стратегия за създаване на имотен регистър у нас , да следва зададени от нея приоритети и да допринася за постигане на поставени от нея цели и резултати “. Отново се отбелязва наличието на структурен проблем , свързан с разбиранията на ключовите заинтересовани страни и на държавните институции , относно това коя е институцията , призвана по стратегия и по закон , да осъществява лидерството , да извършва ежедневната координация на дейностите и да отговаря за администрирането на целия процес по изграждане на имотния регистър у нас . При липса на тези визионерски стратегически документи защо и как се очаква новата структура на ДАВ да има ясно институционално поведение с цел постигане на решения на поставените цели и задачи в областта на имотния регистър и осигуряване на надеждно преминаване от поименна система на вписванията към имотния регистър ? б ) Посочването на примери за консолидиране на административни структури , като Националната агенция по приходите и Българската агенция по безопасност на храните , е в значително разногласие с предлаганото вливане на АГКК към новата ДАВ поради явни фактически несъответствия на предметната област на действие с останалите административни органи в бъдещата мега агенция . Считаме , че за разлика от останалите информационни масиви , предвидени за обхващане в новата ДАВ , именно регистрите и останалите продукти , създавани под управление на АГКК и свързани с дейностите по геодезия , картография и кадастър , са ярък пример за неспазване на посоченото от вносителите на законопроекта правило „ една предметна област – един регистър “ при предлагания опит за единно управление на регистри с доста разнороден характер и съдържание . Да напомним , че по презумпция свързващият елемент между кадастралния регистър на недвижимите имоти и несъществуващия имотен регистър са идентификаторите на недвижимите имоти по кадастрална карта , които са осигурени за над 96 % от територията на страната , а цялото съдържание на КККР е на разположение в дигитална форма за осъществяване на електронен достъп от заинтересовани лица и институции и в настоящия момент ! c ) Не виждаме реален принос на заявените структурни реформи към обявеното намерение за сериозно намаляване на административната тежест , оптимизация на държавната администрация и реализация на икономия от мащаба чрез концентриране на необходимите ресурси при изрично посоченото запазване на съществуващото териториално покритие на държавните структури за обслужване . Неадекватен е и текста за създаване на условия за запазване и утвърждаване на териториалното покритие с обслужване и утвърждаване при потенциални физически обединения на териториалните звена , след като се запазват 28 служби по геодезия , картография и кадастър на ниво област и 113 служби по вписванията на ниво районен съд и 27 служби по регистрация в седалищата на окръжните съдилища и 265 общински администрации , поддържащи голяма част от предвидените за консолидиране регистри ! Не е ясно как при запазване на тези служби ще се постигне намаляване на административната тежест и ще отпадне необходимостта от посещение на различни институции и предоставянето на гражданите и бизнеса на електронни услуги „ от край до край “, нито оптимизация на администрацията , по-специално в СГКК , като и към момента числения състав на специализираната администрация в АГКК е недостатъчен . d ) Не се забелязват предложения и конкретни мерки за бързото създаване на имотен регистър . Критерии за работата на АГКК през всичките 22 години от съществуването ѝ са доклади , отчети , паметни записки и др . на вътрешни и международни органи и институции – Сметна палата , АДФИ , Инспекторати на МС и МРРБ , Световна банка , ЕБВР и др . Тук е мястото да се отбележи , че именно заради добрата работа на АГКК , Световната банка награди през 2009 г . проект „ Кадастър и имотен регистър “, изпълняван от АГКК и АВ ( в началото Министерство на правосъдието ), въпреки липсата на предварителни партиди ( както предвиждаше ЗКИР тогава ) и имотен регистър .
Посочените факти водят до извода , че вносителите на законопроекта разглеждат повърхностно дейността на АГКК само като „ регистър “, без да се задълбочават , че КРНИ е само един от крайните резултати на всички вменени функции по геодезията , картографията и кадастъра , изпълнявани по редица действащи закони . Изказваме становище , че с текста на законопроекта необосновано се предлага механично обединение на администрации , поддържащи свързани регистри с основен мотив осигуряване на интеграцията между тях . От информационна гледна точка осигуряването на интеграция между базите данни , поддържани от различни административни структури , е технологичен процес , решен отдавна по отношение на много информационни масиви , в това число и кадастралните данни . По логиката на вносителите на законопроекта и определено в много поголяма степен на обществена полза е интегрирането на още много регистри , поддържани от държавната и общинската администрация ( като например свързаните с дейността на НАП , НОИ и много други ), но те не са предвидени да се обхванат в дейността на предлаганата ДАВ . Считаме , че търсените ефекти от дигитализация и интеграция на информационни масиви са въпрос на добра организация на администрацията под надзора на Министерството на електронното управление , изпълнение
52 ГКЗ 5-6 ’ 2022