геодезията и картографията предвидени в § 18 , са ярка демонстрация за коментираните вече недомислени , необосновани и технически неизпълними промени с включването на АГКК в състава на предлаганата ДАВ . Нищо от упоменатите текстове в новия чл . 9а ( 1 ) ( може би с изключение на т . 13 и т . 14 ) не съответства на подготовката и компетентността на предлаганата държавна агенция , която ще бъде заета с администриране и интегриране на регистри ! Неявното намерение тези държавни процеси да се управляват от заместникпредседател на ДАВ с геодезическо образование не променя факта , че всички права и отговорности ще се носят от юрист без необходимата квалификация , специфична образователна и професионална подготовка . Най-фрапиращи са примерите с предвиденото председателстване на Съвета по геодезия , картография и кадастър към председателя на ДАВ и на Съвета по стандартизация на географските имена от самия председател на ДАВ , чиято позиция в административната йерархия е на по-ниско ниво в сравнение с голяма част от предвидените участници в тези съвети , които следва да са с ранга на заместник-министри и обезсмисля основните функции на тези съвещателни органи , а именно да обсъжда основните проблеми и прави предложения по дейностите в областта на геодезията , картографията и кадастъра , и да извършва експертна дейност в областта на стандартизацията на географските имена !
6 . Не споделяме заявеното в мотивите на вносителите , че с предлаганите текстове „ се извършват само структурни промени , без да се засягат правомощията и функциите на реформиращите се органи на власт и административни структури “, като считаме , че при евентуално приемане на законопроекта коренно се променя философията , акцента и функциите на действащите към момента норми , свързани с геодезията , картографията и кадастъра . Остават значителен брой въпроси относно правомощията и отговорностите на бъдещата структура , провеждаща държавната политика в областта на геодезията и картографията . Правилно е отбелязана необходимостта на обществото „ от бърза и прозрачна администрация , която да предоставя услуги , адекватни на съвременните технологични постижения .... Мотивите за тази реформа могат да бъдат обобщени и подчинени на необходимостта от изграждане и поддържане на ефективно държавно управление , оптимална институционална рамка , развитие на електронното управление и дигиталната трансформация на обществото и справедлива финансова тежест за гражданите и бизнеса при функциониране на административните структури “. Задължително трябва да се подчертае обаче , че тези мотиви отдавна са реализирани и са факт в системата на АГКК , която е отличена като една от малкото държавни институции със значителни постижения в областта на дигитализиране на поддържаните масиви от данни и предоставяне на електронни услуги .
7 . В мотивите на вносителите на законопроекта основно място заема анализ на причините за несвършената работа от Агенция по вписванията и Министерство на правосъдието по отношение на създаване на имотния регистър и въвеждането на реална система на вписванията , приети като политическо решение още през 1994 г . Не приемаме мнението на вносителите , че една от основните причини за неосъществяването на концепцията за въвеждане на реална система на вписванията чрез успоредно протичане на процесите по създаване на имотен регистър и кадастрални карти и регистри е обстоятелството , че „ двете основни ангажирани административни структури – Агенцията по вписванията и Агенцията по геодезия , картография и кадастър са подчинени на различни министри , съответно на министъра на правосъдието и министъра на регионалното развитие и благоустройството . Това изисква постоянни инвестиции и усилия за осигуряването на координация и синхрон в действията на различни структурни системи .“. Разпределянето на определени дейности в различни институции е нормално да е съобразено с функциите и компетентностите на заетите в тях специализирани администрации , а координацията и интегритета на резултатите от общите им усилия са задача на единното управление , в случая на Министерски съвет . Изтъкването като мотив за предлаганата структурна реформа на затруднения в синхронизирането на действията на отделните министерства е една не много ласкава оценка за работата на централната администрация , която има задачата да координира дейностите и процесите в отделните министерства . С предлаганите промени се възлага на нова структура към същия Министерски съвет да разреши проблемите със създаването на реална система за вписвания в имотния регистър , които неуспешно и без търсене на отговорност не са реализирани вече 22 години от Министерство на правосъдието . Тези намерения могат да се оценят като неосъществими , защото реално не се предлагат решения на основни въпроси като този за ролята и функциите на съдиите по вписванията и тяхното взаимодействие със службите по вписванията , действащи в нормативно определена среда на дуалност . Вместо да се търсят реални стъпки за преодоляване на тези проблеми , законопроекта се съсредоточава върху обединяването на административни структури с единствена обща функция , че поддържат „ регистри “, някои от които все още не съществуват като вече споменатия имотен регистър . Оценяваме като неадекватно към състоянието на развитие приоритизирането в този процес на Агенция по вписванията , която включително и в цитираните документи от Одит на Сметната палата и Доклад за последваща оценка на въздействието на Закона за кадастъра и имотния регистър и подзаконовата нормативна уредба , касаещи създаването , воденето и съхраняването на имотния регистър в Република България , обхващаща периода от 2015 до 2020 година , се определя като основната отговорна институция в състава на Министерството на правосъдието , неизпълнена задълженията си по ЗКИР в пълен контраст с наличието на над 96 % покритие с КККР , постигнато от АГКК . Посочените в мотивите проблеми и порочни практики с определените размери на държавните такси , събирани от гражданите и юридическите лица , са основно свързани с дейността на Агенция по вписванията и не се отнасят за АГКК ( особено по отношение на общите приходи ). С основание в мотивите се споменава значението на КККР за „ реалната оценка на икономическата стойност на имотите и възможността им да задоволяват нуждите на икономиката “, както и приоритетното поставяне на проблемите за „ създаването и поддържането в актуално състояние на специализираните данни за линейните мрежи и съоръженията на подземната и надземна техническа инфраструктура , изграждани и използвани от държавата , общините и операторите на комунални услуги .“, но тези аргументи са по-скоро в подкрепа на мнението ни , че дейностите трябва да се ръководят и координират от компетентните за това експерти в
ГКЗ 5-6 ’ 2022 51