институт . Преподава геодезия в Държавното средно техническо училище ( 1925 – 1929 г .), след това отново е на геодезическа длъжност в службата по водите . Член е на БИАД от 1913 г . Съобщението за смъртта му през 1932 г . на страни ¬ ците на списание на БИАД е съпроводено с подробно изложение на неговата професионална дейност от инж . Я . Зелков [ 6 ].
През 1906 г . към колегията на инженерите-геодезисти у нас се присъединяват още двама специалисти . Инж . Марко Калчев Иванов , роден на 25.12.1882 г . в с . Маха ¬ лата , Плевенско , завършва Политехниката в Дрезден с диплома за инженер-геодезист . Работи като инженер в градската община в София , занимава се с частна практика в Пловдив , после отново е в София и в края на 30-те години е началник на Кадастралното отделение при Софийската община . Инж . Марко Иванов е член на БИАД от 1908 г . Година преди да встъпи в БИАД , той отпечатва в Седмич ¬ ния лист на БИАД ( 1907 г .) съобщение с коментар за предстоящо руско геодезично изложение в Москва [ 7 ]. М . Иванов е многократно избиран в ръководните органи на БИАД – Върховен съвет ( 1924 , 1925 г . и др .), Колегиален съд член на централното ръководство , като през 1932 г . е подпредседател на БИАД . Като изтъкнат и авторитетен специалист и активен член на съюза БИА , М . Иванов е сред наградените с орден „ Св . Александър " във връзка с 50-годишнината от основаването на БИАД ( 1893 г . – 1943 г .). Активен член е и на дружеството на инженер-геодезис ¬ тите при БИАД . Изказва свои становища по професио ¬ нални проблеми в периодичния печат . По повод негова статия във в . " Мир " от 1930 г . [ 8 ] арх . Γ . П . Ненов реагира на страниците на списанието на БИАД с критичен отзив [ 10 ].
Едновременно с инж . М . Иванов , но не в Дрезден , а в Прага , завършва висшето си образование по геодезия Владимир Верих . Той принадлежи към заслужилото за българското просветно и техническо дело семейство на чешкия учител Макс Верих [ 17 , с . 403 ]. Двамата сина на Μ Верих – Макс Верих-младши ( 1878 г ., Прага – 1924 г ., Со ¬ фия ,) и Вл . Верих ( 12.04.1882 г ., Прага – 26.10.1912 г ., край Одрин ) се раждат в чешката столица , но от 1890 г . семейството се преселва в България . Бащата е гимназиа ¬ лен учител по рисуване , краснопис и скулптура в Княжево , Видин , Ст . Загора . Синовете му учат у нас , после следват в чужбина – М . Верих завършва строително инженерство в Грац . Като дипломиран геодезист след 1906 г . Вл . Верих работи в геодезическата служба на МОСПБ . Като бъл ¬ гарски гражданин отбива военната си повинност в LU30- Княжево , след това отново е в МОСПБ , а от 1908 г . е началник на Пловдивското окръжно планоснимачно бюро .
Развива продуктивна и интензивна професионална дей ¬ ност ( планира например с . Стрелча ). Мобилизиран за участие във войната през 1912 г . той пада убит по време на атака на Папаз тепе край Одрин . БИАД включва Владимир Верих в пантеона на своите най-скъпи жертви от войните и помества в специален паметен брой на Списание на БИАД неговата биография [ 1 ].
В Прага заьършва през 1909 г . Никола Стефанов , родом от Сливен . Работи като геодезист при отделението за водите при Министерството на земеделието .
През следващата 1910 г . броят на инженеритегеодезисти у нас нараства с още петима души . Четирима от тях завършват едновременно в Прага . Най-възрастният – Адолф Карлов Клая , е роден на 16.04.1879 г . в Тулча . Постъпва на длъжност геометър в столичната община , а от 1910 г . е в МОСПБ . Преподава в Държавното средно техническо училище в София ( 1916 г . – 1920 г .), след това създава свое самостоятелно бюро за предприемачество и представителство . Съвипусникът на А . Клая – инж . Петко Петков Арнаудов е роден в гр . Елена на 09.02.1883 г . Работи във Враца в бюро за кооперативно планиране ( 1910 г . – 1913 г .) след това е началник на планоснимачна бригада и инспектор в МОСПБ ( 1913 г . – 1920 г .) и Министер ¬ ството на земеделието ( 1920 г . – 1926 г .).
В Прага завършва през 1910 г . и геодезистът Константин Георгиев Динев , роден в с . Манастир , Провадийско . Живее и работи предимно като частнопрактикуващ геодезист във Варна . Избиран е в контролната комисия на Съюза БИА във Варна през 1942 г .
Възпитаник на Политехниката в Прага е и Димитър Берберов Иванов от Габрово , който също завършва гео ¬ дезия през 1910 г .
Първият българин – възпитаник по геодезия на Тех ¬ ническия факултет на Университета в Загреб е Васил Михайлов Стратев . Роден е в Сливен на 16.06.1884 г . Той се дипломира на 24.06.1910 г . Първоначално е об ¬ щински инженер в родния си град . Основният му професионален път преминава обаче в Бургас , където той е началник на кооперативно планоснимачно бюро ( 1912 г . – 1936 г .). След това се отдава на частна практика в Сливен и се занимава с изработване на кадастрални планове , регулиране и нивелация .
През следващата 1911 година в Мюнхен се дипло ¬ мира Иван Новкиришки , а в Прага завършват още четирима души . Инженер-геодезистът Никола Иванов , родом от Сливен , се установява в Плевен като началник на окръжното планоснимачно бюро ( 1911 г . – 1936 г .). След това ръководи службата за снимки и регулация в МОСПБ ( 1936 – 1937 г .), по-късно е частнопрактикуващ инженер в Сливен .
По същото време в Прага завършват и инженергеодезистите Иван Бонев , роден на 20.03.1883 г . в Сливен , Константин Русев от с . Брестник , Пловдивско , Тодор Георгиев от Търново , съименник на първия бъл ¬ гарски геодезист – Т . Георгиев , за което вече стана дума .
Предвоенната 1912 г . е особено благодатна за дипло ¬ мирането на българи геодезисти . В Прага завършват Илия Ангелов , родом от Пазарджик , Васил Иванов от Габрово , Георги Щилянов от Сливен , Стоян Николов от с . Кичево , Варненско . През същата година се дипломират като геодезисти : в Мюнхен – Кръстьо Филипов от Враца , в Грац – Крум Николов Георгиев , роден на 09.08.1885 г . в Пловдив , в Загреб – Георги Ненчев Петров от Сливен и Никола Абаджиев от Севлиево .
Изложените тук данни за професионалното развитие на първите български геодезисти дават възможност за някои интересни обобщения :
През периода 1901 – 1912 г . към националната инже ¬ нерна колегия , която и през този период е все още в процес на формиране , се включват 25 български граждани геодезисти с висша техническа квалифика ¬ ция . По година на завършване те се разпределят по следния начин : 1901 – един , 1902 – един , 1903 – един , 1904 – един , 1906 – двама , 1909 – един , 1910 – петима , 1911 – петима , 1912 – осем души . Доминира 1912 г . с относително най-голям брой завършили .
Сред 25-те геодезисти през този период , 14 учат и завършват в Прага , 5 в Мюнхен , 3 в Загреб , и по един във Виена , Дрезден и Грац . По това време в Прага съществуват две политехники – чешка и немска . Без данни от самите дипломи трудно може да се каже в коя от двете политехники са учили нашите студенти . По някои косвени
40 ГКЗ 5-6 ’ 2022