ПЪРВИТЕ БЪЛГАРСКИ ГЕОДЕЗИСТИ С ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ 1 Доц . д-р инж .
Младен Цонев
Геодезията като самостоятелна област за научнопрактическа дейност се обособява у нас непосредствено след Освобождението на България ( 1878 г .). Първата триангулация на страната е дело на руски военни специа ¬ листи , участници в Руско-турската освободителна война ( 1877 – 1878 г .). До края на XIX век картографските и геодезичните дейности се развиват у нас както от военни дейци , предимно за нуждите на армията , така и от първото поколение български строителни инженери , архитекти , математици , астрономи и други участници в стопанското изграждане на страната .
Един от първите законодателни актове , приети от Областното събрание на Източна Румелия е Законът за кадастъра през 1880 г . Проблемите на кадастъра на Княжество България се третират за пръв път със Закона за благоустрояването на населените места от 1897 г . и с първия Закон за кадастъра от 1907 г . Тази законодателна дейност е съпроводена с издаването на първите у нас учебници по геодезия и военна топография и с десети ¬ летни дискусии в периодичния печат върху проблемите на кадастъра и благоустройството [ 9 ], [ 16 ].
В самото начало на XX век България вече разполага и с първите професионално подготвени в чужбина бъл ¬ гарски специалисти с висше геодезическо ( земемерно ) образование . Най-вероятно първият българин с титлата инженер-геодезист е Тодор ( Теодор ) Георгиев . Роден е на 02.08.1877 г . в Тетевен . Висшето си образование като инженер-геодезиист завършва в Мюнхен през 1901 г . [ 14 ]. През същата година в бр . 260 на ДВ се появява известие за легализирането на неговата диплома .
Първоначално Т . Георгиев работи като инженергеометър в Министерството на обществените сгради , пътищата и благоустройството ( МОСПБ ), по-късно е последователно инженер към Министерството на финансите и инженер по отчуждаването на земи при самостоятелната Гл . дирекция по постройката на жп линии и мостове .
Инж . Т . Георгиев членува в БИАД от януари 1904 r . С неговото име е свързано първото участие на инженергеодезист в конгрес на БИАД – той е делегат на Първия технически конгрес-събор на БИАД , проведен на 24-25 март 1906 г . в София . Съгласно предварително обявената програма на конгреса Т . Георгиев участва с темата „ Снимките по селата във Врачански окръг ". Това е първото участие на български инженер-геодезист в научен форум у нас [ 12 ].
Прецизността изисква да се изтъкне , че ако до войните България има един инженер-геодезист на име Тодор Георгиев , след 1911 г . те са вече двама съименници – в Прага завършва като геодезист Тодор Георгиевмладши , родом от Търново . Без допълнителни проучвания ( няма данни за презимената на геодезистите ) има опасност след 1920 г . някои изяви на двамата специалисти в живота на БИАД и в периодичния печат да бъдат приписани взаимно един на друг .
Така например , през 1924 г . началникът на Нивелачното отделение при Географическия институт инж . Т . Георгиев изнася пред VI редовен конгрес на Българското инженерно-архитектно дружество ( БИАД ) реферат-отчет за дейността на института по триангулацията и нивелацията у нас до 1924 г . Рефератът е отпечатан в списанието на БИАД [ 2 ]. По повод на отчета конгресът на БИАД приема специална резолюция , озаглавена „ По дейността на Географическия институт ", в която се изтъква , че в това учреждение е извършена досега огромна работа по триангулацията и прецизната нивелация на България с малкото средства , които е имало на разположение . Конгресът възлага на ръководството на БИАД да сътруд ¬ ничи на института по довършване на геодезичните работи [ 13 ].
Активното присъствие на името Т . Георгиев в дейността на БИАД продължава и през следващите десетилетия . През периода 1925 – 1933 г . специалист с това име е изби ¬ ран в състава на Върховния съвет на дружеството . След 1929 г . в русенския клон на БИАД членува инженер-геодезист на свободна практика с името Т . Георгиев . В годишнината на списанието на БИАД от 1927 г . могат да се прочетат две публикации с автор Т . Георгиев . Първата от тях е озаглавена „ Какво да се прави ?" и е отзив по повод отпечатана статия на инж . Т . Романов върху кадас ¬ търа и комасацията [ 3 ], а втората е превод от немски език на статия на И . фон Виндщосер върху комасацията на земите в Бавария [ 4 ].
През 1902 г . в Мюнхен завършва инженерно земемер ¬ ство вторият поред българин – Кръстьо Османлиев , родом от Шумен . Той работи като инженер в родния си град и има приноси за разработването на кадастъра на Шумен . За съжаление той умира твърде рано – през 1907 г . [ 11 ].
През следващата 1903 г ., също в Мюнхен , завършва своето образование третият по ред български инженергеодезист – Христо Христов Баев . Той е роден в Свищов , но живее и работи предимно на частна практика в Русе и София . Член е на Дружеството на инженерите-геодезисти при БИАД и впоследствие към Съюза БИА .
Четвъртият по ред у нас геодезист с висше образова ¬ ние е инж . Марко Назор . Роден е на 11.06.1879 г . в Лозишче , Далмация , а умира в София на 04.06.1932 г . Произхожда от „ интернационално " семейство – майка му е италианка , бащата – хърватин . М . Назор завършва строително инженерство във Виена и продължава допъл ¬ нително обучение и по специалността геодезия , за която получава диплома също във Виена през 1904 г . След професионална дейност в Триест и Виена ( тук той е избран за асистент по геодезия ) инж . М . Назор постъпва на общинска служба във Видин ( 1910 г .), по-късно работи и в Харманли , Русе и София . След 1914 г . е инженер в отделението за водите при Министерството на земеде ¬ лието и държавните имоти . Участва в полагането на триангулацията по поречието на р . Марица , а през периода 1919 – 1924 г . е началник на секция в Географския
1
Статията е написана по данни от „ Списание на БИАД " и е изнесена като доклад на тържественото събрание по повод юбилея на СГЗБ - 18.05.1999 г .
ГКЗ 5-6 ’ 2022 39