данни може да се твърди обаче , че те учат в Чешкото висше училище . В запазени анкетни листове за членство в Инженерно-архитектната камара ( ИАК ), попълнени собственоръчно през 1938 г ., единствен А . Клая посочва , че владее немски език и отчасти чешки , другите по принцип посочват само един език – чешки . Независимо от тези подробности , не може да не се направи категоричният извод : развитието на професията на инженера-геодезист у нас е под силното влияние на чешката научна геоде ¬ зична школа .
В списъка на българските инженери и архитекти от 1912 г . [ 14 ] се прави разграничение в професионалната подготовка на геодезистите : 9 души са посочени без инженерна титла , само като геодезисти с двегодишно завършено образование и само 3-ма са вписани като инженер-геодезисти ( Т . Георгиев , Хр . Баев и Марко Иванов ). След 1920 г . тези разграничения вече почти не се правят - поради правото да заемат съответните длъжности , геодезистите без инженерна титла се вливат в общия поток на българските инженер-геодезисти . Но в официални документи продължава разграничаването на различни степени : геодезисти-инженери , геодезисти с висше образование , геометри с висше образование , геодет-инженери .
Първото поколение български геодезисти е ядрото , около което започва изграждането на групата на инженерите-геодезисти , членове на БИАД . В един от първите официално публикувани списъци на членовете на БИАД през 1929 г . [ 15 ] са включени 23-ма геодезисти , като в София живеят и работят 12 от тях , в останалите селища в страната членовете на БИАД са единици , в Пловдив , Русе и Враца те са по двама , а от Варна , Бургас , Плевен , Ст . Загора , Харманли в БИАД членуват по един инженергеодезист .
Между двете световни войни броят на геодезистите у нас нараства значително . Списъкът на членовете на дружеството на инженер-геодезистите на Съюза БИА през 1942 г . включва имената на 86 геодизисти ! Между тях е една от първите , а може би и първата българка – геодезистка с висше образование – инж . Женовева Джамбазова [ 5 ].
ЛИТЕРАТУРА
1 . Верих , В . ( некр .), Сп . на БИАД , 1912-1913 , 38-41,337-338
2 . Георгиев , Т . Реферат по извършеното по триангулацията и прецизната нивелация на Царството ни до 1924 г . от Географическия институт при Военното министер ¬ ство . Списание на БИАД , 1924 , 6 , 90-93
3 . Георгиев , Т . Какво Ви се прави ? Сп . на БИАД , 1927 , 10 , 208-209
4 . Георгиев , Т . ( превод ). Комасация на земите в Бавария . Сп . на БИАД , 1927 , 12 , 252-257
5 . Дружеството на инженер-земемерите при БИА за 1942 г .
Годишник на Съюза БИА , 1943 , т . 10 , 221-222 6 . Зелков , Я ., Назор , Марко . Сп . на БИАД , 1932 , 17 , 257-258 7 . Иванов , М . Руско геодетско изложение в Москва . 1908 г .,
Седм . лист на БИАД , 1907 , 42 , 295 8 . Иванов , М . Комасацията на земите , в . Мир , бр . 8939 ,
23.04.1930
9 . Милев , Г . Библиография на българската геодезическа литература . Год . на Нац . политехн . музей , 1988 , т . 16 , 249-255
10 . Ненов , Г . Комасачна лутаница , Сп . на БИАД , 1930 , 16 , 341-343
11 . Османлиев , К . ( некр .). Седм . лист на БИАД . 1907 , 20 , 131
12 . Програма на Първия технически събор в София . Седм . лист на БИАД , 1906 , 13 , 62 .
13 . Резолюции , взети на Vl редовен конгрес на БИАД . Сп . на БИАД 1924 , 24 , 408
14 . Списък на сегашните български инженери и архитекти с легализирани дипломи от МОСПБ за свободна практика по специалността . Сп . на БИАД , 1912 , 18 , 168-171 .
15 . Списък на членовете на БИАД към 01.05.1929 г ., юбил . сб . по случай 1 000-годишнината от Симеоновата епоха . Изд . на БИАД , С ., 1929
16 . Цонев , Мл . БИАД и развитието на геодезическата теоретична и приложна дейност у нас . ГКЗ , 1993 , 3 , 3-7
17 . Чужденци – просветни дейци в България . С ., 1988 .
ГКЗ 5-6 ’ 2022 41