конгрес на НТС , 1957 г ., се създават секции по отрасли и две по специалност – геодезия и архитектура , които се ръководят от комисии по 10-15 члена . Проф . В . Пеевски е председател на секцията по геодезия . На IV конгрес на НТС през 1965 г . се взема решение секциите да станат съюзи . Същата година геодезистите провеждат първи учредителен конгрес , приема се устав и се създава Научно-технически съюз на българските геодезисти и земеустроители . За председател е избран проф . Васил Пеевски . В съответствие с устава по-късно се създават окръжни съюзи и дружества по места . Създават се и научно-технически секции . По-нататък Съюзът продължава да функционира в рамките на федерацията на Научно-техническите дружества , която на своя VIII конггрес през 1989 г . е преименувана във федерация на Научно-техническите съюзи . Той обаче не променя пракгтически структурата си . Започва се активна дейност по създаване на самостоятелни съюзи , по специалности и преустройство на федерацията . През 1990 г ., м . ноември , се провежда III конгрес и НТС на геодезистите и земеусгтроителите в България , който е преименуван в Съюз на геодезистите и земеустроителите в България . Приет е нов устав . Структурата на Съюза по същество се запазва . Централните органи са Конгрес , Управителен съвет и Изгпълнително бюро и Централна контролна комисия . Помогщни органи са 13 научно-технически секции . Проф . В . Пеевски е избран за почетен председател на Съюза , а за председател е избран ст . н . с . I . д-р инж . Георги Милев . Всъщност геодезистите отново първи провеждат своя конгрес във федерацията , която на IX си конгрес през 1992 г . приема нова структура – съюзи и териториални организации . През 1995 г . се провежда IV , а през 1998 г . – V конгрес на Съюза . При това неговата структура се запазва .
3 . ДЕЙНОСТ НА СЪЮЗА
В своето дългогодишно съществуване , в съответствие с проблемите на развитие на страната , Съюзът се ориентира и развива своята дейност . В последните десетина години тя се обособява в следните направления :
• организационно ;
• научно-техническо ;
• международно ;
• издателско ;
• контакти и сътрудничество с държавни институции , частни фирми и професионална защита .
3.1 . Организационна структура и членство
Съгласно устава на Съюза той има структура , която обхваща дружества , регионални организации , управигтелни органи : Управителен съвет ( УС ) – от 27 човека , Изпълнително бюро ( ИБ ) – 9 , председател , 2-ма зам . председатели и секретар ; контролен орган – Централна контролна комисия и 13 научно-технически секции .
Съюзът издава списание " Геодезия , картография , земеустройство ", за което УС избира главен редактор , а ИБ – Редакционна колегия . Девет от секциите съответстват на комисиите на FIG ( Международната федерация на геодегзистите ), останалите съответстват на ISPRS ( Междунагродно дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания ), ICA ( Международна асоциация по картограгфия ) и IAG ( Международна асоциация по геодезия ). На три от тези международни организации , Съюзът е член и плаща членски внос .
В съюза членуват индивидуални и корпоративни членове .
Настъпва отново времето в Съюза да бъдат обединени само онези колеги , които действително чувстват вътрешна потребност и професионална необходимост от членуване в него . Конференциите и особено международните симпогзиуми , които се организират ежегодно от Съюза , масогвото им посещение , засилената активност по изнасяне на доклади и особено участието в дискусиите , показва , че нашите колеги имат сериозно професионално отношегние към проблемите , дискутирани и решавани от Съюза и той заема сериозно собствено място в живота на колегията и страната . Необходимо е обаче да се отчитат настъпилите промени и тенденции у нас . Очевидно е , че с променената обстановка в страната и създаването на частни фирми , включително на ЕТ , членуването в Съюза е и следва по-нататък да се либерализира . То може да се урежда директно и при регионалните ръководства , както и тук в София в Секретариата на Съюза . С това се засилва ролята на индивидуалното и на корпоративното членство .
3.2 . Научно-техническа дейност и квалификация
Това е една от основните и най-важни дейности на Съюза , особено като се има предвид преди всичко съществуващата обстановка , решаването на финансовите му проблеми , значимостта и непосредствената ефективгност от провеждането ѝ и решаването на актуални значигми проблеми на геодезическата колегия , а също и в межгдународен аспект . Практиката , характерна за научно- техническата дейност на Съюза от последните години , е да се концентрират усилия на Съюза и секциите за подгогтовката и провеждането на общи , значими прояви , в това число и международни симпозиуми и конференции с възможност за осигуряване на известно тяхно и на Съюза финансиране .
Научно-техническите прояви включват национални конференции , съвещания , семинари и международни симпозиуми . Значителната част от тях са проведени със съдействие на съорганизатори – институции и организагции в страната и чужбина . Тези прояви безспорно са непосредствена сила за увеличаване на информирагността , знанията и професионалните умения и възможности на геодезистите у нас .
Някои основни и характерни моменти от научнотехническата дейност на Съюза са :
• тясната обвързаност на разглежданите проблеми с решаването на жизненоважни въпроси на колегията и страната ;
• традицията да се провеждат у нас ежегодно междунагродни симпозиуми по значими проблеми , организиграни под егидата на международни организации , основно на : FIG , IAG , ISPRS , ICA и други , с изложба на нови геодезически инструменти и системи , софтуер и технологии ; традицията се възприема и оценява положително не само у нас , но и в чужбина ;
• съчетаване на научно-техническите прояви с организагционни събития на Съюза и международни органигзации .
Ако се направи една равносметка на дейността за периода на неговото съществуване , и особено в последгните тридесет и пет години , ще се види , че тя е действигтелно огромна , многостранна и от особено значение [ 2 ], [ 1 ].
32 ГКЗ 5-6 ’ 2022