75 ГОДИНИ СЪЮЗ НА ГЕОДЕЗИСТИТЕ И ЗЕМЕУСТРОИТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ 1 Чл . -кор . проф . д-р инж . Георги Милев , СГЗБ
През 1999 г . се отбелязва важно събитие за българската геодезия . Съюзът на геодезистите и земеустроигтелите в България , който обединява специалистите в областта на геодезията , фотограметрията , картографията , кадастъра , земеустройството , маркшайдерството и други области , работещи за геодезията , обединява специалисгтите със средно и висше образование , от техника до професoра , обединява елита на българската геодезия , обединява държавни институции и фирми , а също и частни фирми , навършва 75 години от своето начало , от началото на общественото обединяване и изява на геодезистите .
Това е повод да бъдат организирани и реализирани няколко изяви :
• пресконференция на Съюза за информиране на средгствата за обществено осведомяване ;
• заседание на Управителния съвет за Съюза ;
• национална конференция " Проблеми на геодезическите работи в населените места ";
• изложба на геодезически технологии , софтуер , продукгция и апаратура ;
• тържествено събрание ;
• издадени са специален плакат и диплянка за Съюза ;
• специално посветен на юбилея брой на списание „ Геодезия , Картография , Земеустройство ".
По повод юбилея са предложени за награждаване от НТС трима ветерани-активисти на Съюза и 25 акгтивни съюзни члена , наградени с грамоти от УС на СГЗБ .
1 . ОСНОВНИ ПОСТАНОВКИ
Нашата професия решава широк спектър от проблеми , включени в природонаучния и инженерен аспект на геодезията с богати възможности за професионална изява на геодезистите . Нейната обществена значимост продължава да нараства , особено с наложените обществени и политически промени в нашата страна , с бурното развигтие на науката и практиката и използването на техните последни достижения . Наред с нейните , геодезията съдейства за решаването на проблемите и на редица други науки . От една страна това е развитието и прилогжението на геодезията като наука и практика при решаване на собствения предмет на дейност , а от друга - нейното приложение и използване при решаването на проблемите на други науки или приложение при решаване на комплексни проблеми на науката и практиката заедно с други науки .
В дефиницията на понятието геодезист , прието от Международната федерация на геодезистите , намериха отражение всички съвременни аспекти на геодезията и трябва да се отбележи , че то звучи много гордо и значимо .
Съюзът продължава да е член във Федерацията на научно-техническите съюзи . В голяма част от над 103- годишната история на тази организация геодезистите са били винаги едни от най-активните в нея . Нашият съюз запази своята идентичност като съюз по специалност през последните десетилетия , към което се стремяха другите специалисти . Сега федерацията преживява тежък период . Мястото на геодезистите обаче е и ще продължава да бъде сред българската инженерна колегия , съвместните усилия , на която трябва да доведат до утвърждаване на подобаващо място на българския инженер .
Сега , наред с другото , има повод в определени аспекти да се направи оценка до каква степен Съюзът е съумял да бъде изразител на въжделенията на нашата колегия през дългия период на своето съществуване в бурните и тежки времена , в които живеем ; да защити каузата на геодезистите у нас и на геодезическите институции ; да съдейства за повишаване на знанията на геодезистите ; да спомогне за решаването на основни проблеми на професията и страната ; да запази и евентуално да разшири ползотворните вътрешни и международни контакти и изяви ! На къде трябва да върви Съюзът в бъдеще ?
Безспорно неговото място , както вече се отбеляза , е сред научно-техническата общност у нас , но и сред геодезическата в регионален и световен мащаб .
2 . КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЪЮЗА
Ще бъдат изложени само основни моменти от неговото развитие .
Създаването , развитието и функционирането на СГЗБ до сега е в рамките на Българското инженерноархитектурно дружество – БИАД , сега федерация на Научно-техническите съюзи . За начало на създаването на дружеството се смята 3 януари 1893 г . Първоначално в дружеството членуват заедно различни специалисти , като около 1912 г . започват да се обособяват групи по специалности .
Такава група на инженер-геодезистите или на земемерите , както тогава са наричани , се създава покъсно . Според проф . В . Пеевски това става около 1922 г . В края на 1929 г . групата има 25 члена , от които 12 в София и 13 в провинцията . Шестина-седмина от членовете от София са инженери от Държавния географски институт . През 1937 г . групата на геодезистите прераства в дружество на инженер-геодезистите . Тя членува в преустроеното през същата година дружество „ БИАД “ в Съюз на българските инженери и архитекти – БИА . Поизвестни имена на геодезисти , работещи в организацията в първоначалния период са Марко Иванов , в последствие началник на Кадастралния отдел на столичната община , В . Пеевски , Д . Вълчанов , В . Йончев , М . Мичев , Ас . Райков . Наред с това през 1919 г . е създадено Дружество на техниците със средно образование ( ДТСО ), където членуват и техници-геодезисти . През 1949 г . се създава Научно-технически съюз , който обединява БИА , ДТСО и други формирования . Тук се създават отдели , какъвто е и отделът по геодезия , оглавен от проф . В . Пеевски . На III
11
Леко осъвременен доклад изнесен на тържествено събрание по повод юбилея на СГЗБ – 18.05.1999 г . Оригинала отпечатан в ГКЗ 1999 , 2-3 , 3-6
ГКЗ 3-4 ’ 2022 31