са включени каквито и да било организационни единици на различните специалисти . Но след натиск от страна на членовете на НТС , още същата година са създадени отдели по архитектура , строителство , геодезия , машинна техника и др . Тези отдели са организационни гнезда , без структура и самостоятелност . За всеки отдел от ръководството на НТС е назначен по един завеждащ , за отдела по геодезия е назначен проф . В . Пеевски .
Членовете на НТС не престават да действат за създаване на отделни организационни единици по специалност с известна самостоятелност . Едва на третия конгрес на НТС е решено да се създадат 11 отраслови секции : по строителство , машинна техника , индустриална химия и др ., както и две секции по специалностите геодезия и архитектура . Въпреки че секциите са обособени като организационни единици , те все пак придобиват известна самостоятелност и са под ръководството на един колективен орган .
През 1957 година се създава Научно-техническият съюз на българските геодезисти и земеустроители . Секция „ Геодезия “ работи активно и установява връзка с геодезистите в София и провинцията , и по този начин успява да обедини до известна степен геодезистите и земеустроителите от цялата страна . След преодоляване на големи трудности получава разрешение от ЦК на БКП за издаване на бюлетин „ Геодезия , картография , земеустройство “ и успява да получи разрешение да членува в Международната федерация на геодезистите ( FIG ), да получи съгласие за провеждане на 31-ва сесия на Перманентния комитет на FIG и да развие значителна научно-техническа дейност и др .
Още със създаването си секция „ Геодезия “ започва борба за изграждане на отделни съюзи със значителна самостоятелност , обединени от централния съвет на Научно-техническия съюз . Едва в края на 1964 година политбюро разрешава да се образуват отделни съюзи по отрасли . При това положение секция „ Геодезия “ би следвало да бъде към Съюза по строителство . Започва нова борба за създаване на съюз по специалност , която се увенчава с успех .
През периода 1965-1972 г . НТС взема активно участие в учредителния конгрес на Световната федерация на инженерните организации ( FMOI / WFEO ), свикан в Париж по инициатива на ЮНЕСКО . Взето е решение Третата асамблея на федерацията да се проведе във Варна . С активното участие на НТС е създадена регионална организация на инженерните организации от Югоизточна Европа с участието на специалисти от България , Югославия , Гърция и Румъния .
Българските геодезисти и земеустроители са първите , които през м . март 1965 г . свикват учредителен конгрес на своя съюз , на който е приет и уставът на Научно-техническия съюз на българските геодезистки и земеустроители ( БГЗ ; фиг . 3 ).
Проф . инж . Васил Пеевски в качеството си на председател на Централния съвет на НТС в България открива конгреса . В своето слово той изтъква : „ Със създаването на този съюз се откриват възможностите за обединяване на геодезическите и земеустройствени кадри у нас от всички ведомства , служби , учебни заведения “.
Избрано е централно ръководство на съюза от 67 члена , както и изпълнително бюро с председател проф . Васил Пеевски , зам . -председател проф . Вл . Йончев и 11 члена . До 1972 година , когато се провежда втория конгрес , са създадени 165 дружества .
3 . ПЕРИОД С ПРЕДСЕДЕТЕЛ ПРОФ . В . ПЕЕВСКИ
На IV-ия конгрес на НТС през февруари 1965 г . е изменен уставът , което дава възможност за създаване на съюз по отрасъл и по специалност . Непосредствено след конгреса , новоизбраният централен съвет на НТС избира инж . В . Пеевски за председател на Научно-техническите съюзи [ 10 ], [ 9 ], [ 2 ], [ 2.2 ] ( фиг . 2 ).
Фиг . 2 . Проф . поч . д-р инж . В . Пеевски
Фиг . 3 . Моменти от II конгрес на НТС на Българските геодезисти и земеустроители
ГКЗ 5-6 ’ 2022 19