конкурс за нова сграда . Създаден е фонд „ Дружествен дом “, а през 1926 година е положен основният й камък ( фиг . 1 , София ). Трогателни , възторжени и вълнуващи са словата на инж . Александър Гъдев в статията му „ Основния камък “: „ Той ще бъде основният фар , който ще осветява пътя на нашето техническо действие и ние , всички членове на БИАД , поставяме основния камък на новия си дружествен дом , поставяме го с твърда вяра , че под неговия покрив и в неговата светлина всички български инженери и архитекти ще работят предано и задружно за благото на българския народ за засилването и за разрастването на неговата държава “. Следва апел за набиране на средства :
„ Нека , прочее след този акт – полагане основния камък , всички си дадем обещанието , че ще заработим с всички сили и енергия за по-скорошното довършване на нашия дом – надеждата и бъдещето на съслoвието .
Колеги , изпълнете дълга си !“
Фиг . 1 . Сгради на : a ) БИАД б ) ФНТС
Ние , днешните обитатели на дома , правим поклон пред усилията и делата на нашите предшественици ! И наш дълг е да не забравяме завещаното !
Между основателите на БИАД не е имало инженеригеодезисти и доста години след това не е имало такива в България . Едва в началото на ХХ век у нас се явяват така наречените „ геометри “, завършили полувисше образование във висшите технически училища главно в Прага и Бърно . Те биват приемани за членове на дружеството , но към тях инженерите са се отнасяли с известно пренебрежение . 2 . НАЧАЛЕН ПЕРИОД
От 1912 г . в системата на БИАД започват да се образуват по специалности обособени организационни групи на : архитектите , строителните инженери , машинните инженери и др .
Организираното движение на геодезистите в България води началото си от създаването на група на инженер-земемерите ( 1922 ) в състава на БИАД . В края на 1929 г . групата наброява общо 25 члена , от които в София 12 и в провинцията 13 . От членовете в София 6-7 са работили в тогавашния Държавен географски институт . Изпъква името на инж . Марко Иванов , началник на Кадастралния отдел при столичната община . Поради малкия брой на инженерите-земемери , по-голямата част от геодезическите служби в различните министерства са ръководени от строителни инженери . Частните бюра , извършващи геодезически измервания , са на строителни инженери . Съществуващата обстановка подсказва , че главната задача на групата на инженер-земемерите е да извоюва права за ръководене на геодезическите служби и извършване на геодезически измервания от инженерземемерите . Тази борба особено се засилва през 1932 г ., когато в управителния съвет на групата са избрани млади и енергични специалисти – председател инж . В . Пеевски и членове : инженерите Деню Вълчанов , Владимир Йончев , Мичо Мичев и др . Групата успява да извоюва участие във върховния съвет на БИАД като са включени двама представители . Във всички конгреси групата има по дваматрима представители .
През 1937 г . БИАД е преустроен в Съюз на българските инженери и архитекти ( БИА ), в който групата на земемерите заема важни постове . От 1937 г . групата на инженерите земемери приема ново название : Дружество на инженер-земемерите . По-важните въпроси , които разглежда Дружеството , са по изграждане на държавната геодезическа мрежа ( триангулация и нивелация ), по кадастъра в България , по комасацията на земите у нас , по устройството на организацията на геодезическите работи в България , по създаване на висше техническо училище в София с отдел за инженер-земемери .
Непосредствено след 9 септември 1944 година управителният съвет на Съюза БИА е разтурен , както е сторено и с ръководствата на всички обществени организации . По решение на Отечественофронтовския комитет на инженерите и архитектите е създадено ново управленско тяло на съюза , в което член е инж . Вл . Йончев . През 1945 г . се провежда първият конгрес на съюза след 9 септември 1944 година , на който инж . В . Пеевски е привлечен и избран за член на редакционната колегия . В този състав дейността на съюза продължава до 1949 г .
Дружеството на техниците със средно образование е създадено на 2 ноември 1949 г . В него членуват и значителен брой техници-земемери , добили образованието си у нас в създаденото още през 1909 г . средно техническо училище , после техникум „ Христо Ботев “, а сега професионална гимназия .
През 1949 г . Съюзът БИА , Съюзът на техниците със средно образование , Дружеството на българските химици , Дружеството на машинните техници от флота , Дружеството на техниците с полувисше образование , Дружеството на морските техници и Дружеството на приравнените техници се обединяват и създават Научнотехническия съюз ( НТС ). Недостатък е , че в структурата не
18 ГКЗ 5-6 ’ 2022