Геодезия, Картография, Земеустройство Списание ГКЗ 3-4' 2022 | Page 19

оценка на повредите на горските насаждения , засегнати от различните фактори . Резултатите , получени след дешифрирането на изображенията в среда на ГИС , включват : точна локализация на проблемните участъци ; картиране на техните граници и определяне на площите им по ортомозайките ; пространствен анализ и оценка на вида и степента на увреждане на насажденията ; оценка на повредите и избор на мерките за възстановяване на засегнатите насаждения [ 1 ].
Табл . 1 . Видове повреди по Наредба № 18 [ 5 ]
Вид повреди
Вид повреди
Вид повреди
снеговал
кривостъбленост
кореново гниене
мразобойни
ветролом
повреди от машини и хора
ветровал
брашнести мани
промяна на цвета
гниене
некрози по
слизотечение
листата
повреди от дивеч
снеголоми
шикалки и гали
мразоизтегляне
повреди от паша
измръзвания
ръжди
рак по клоните
нагризване от насекоми
задушаване от
изсъхнали листа
корояди
плевели
издребняване
трахеомикоза
пожари
на листата
прегаряне на кореновите шийки
увяхване
Табл . 2 . Степен на повреда по Наредба 18 [ 5 ]
Название на степента
Вероятност за
отпадане
0
-
неповредени
ще оцелее
0 / 3
1
л
леко повредени
малко вероятно
1 / 3
да загине
2
с
силно повредени
най-вероятно ще загине
2 / 3
3
н
необратимо
повредени
загиващи и загинали
3 / 3
Табл . 3 . Скала за оценка на степента на увреждане на дърветата и насажденията по Наредба 9 [ 6 ]
Бална оценка
Обезлистване , % на листата и короните на дърветата
Оцветяване , % на листата и короните на дърветата
Степен на увреждане
0
0-10
0-10
0 - здрави
1
11-25
11-25
1- слабо засегнати
2
26-60
26 -60
2 - средно засегнати
3
над 60
над 60
3 - силно засегнати
4
100
100
4 - изсъхнали
3.1 . Картиране и оценка на състоянието на горски насаждения , засегнати от биотични фактори в среда на ГИС
3.1.2 . Анализ на насаждения с увреждане от биотичен фактор – корояди
Създадена е база данни за територията на Държавно горско стопанство ( ДГС ) „ Плачковци ” за работа чрез ГИС MapInfo Pro [ 9 ]. За целите на изследването са избрани насаждения от 5 землища с повреди , регистрирани от ДГС в националната информационна система SYSTEM . IAG . BG [ 18 ], в които все още не са проведени фитосанитарни мероприятия на терена . Тези площи са заснети с БЛС през периода м . aвгуст – м . септември 2016 г . В среда на ГИС са въведени векторните и атрибутните данни от горскостопанския план и атрибутни данни за наличните повреди в района , регистрирани по вид и година чрез сигнален лист в SYSTEM . IAG . BG . В ГИС са интегрирани специално заснетите за района цветни изображения , получени чрез дрон Phantom 3 Professional [ 15 ] и висококачествена дигитална камера Sony EXMOR . Облитането на обектите е извършено на височини в диапазона 80-130 m , с надлъжно застъпване 70 % и напречно застъпване 40 %, време на полет 20-35 min , дължина на ивиците 0.5-1.5 km , брой на снимките в ивица от 110 до 510 . Общият брой снимки за 5-те заснети обекта е 1244 , а площта е 151.4 ha . След обработка на суровите данни със софтуера DronеDeploy [ 16 ] са получени цветни едромащабни изображения и ортомозайки на заснетите обекти с разделителна способност GSD ( Ground Sample Distance ) 3-5 cm / pix . Чрез разновременен анализ е определено началото на възникване на повредите в насажденията , като са използвани спътникови изображения в платформата Google Earth Pro , предхождащи заснемането с БЛС .
При фитосанитарното дешифриране на изследваните насаждения са извършени следните дейности : установяване и картиране на засегнатите площи ; определяне на действащите биотични и други стресови фактори ; оценка на степента на увреждане на дървостоите . Дешифрирането на ортомозайките е извършено по визуално-аналитичен метод ( фиг . 1 ). В резултат на компютърно подпомогнатия метод в среда на ГИС , короядните петна са дешифрирани по ясно изразените промени в цвета , формата и гъстотата на короните , общия вид на склопа , гъстотата и склопеността на насажденията , както и по оставащите повредени и изсъхнали в различна степен отделно стоящи дървета ( фиг . 1 ). Чрез инструментите на ГИС , границите на повредените насаждения са дигитализирани от екрана и е създаден нов векторен слой . На всеки картиран увреден участък е направена оценка по обезцветяването и обезлистването , съгласно нормативната скала ( табл . 2 и фиг . 3 ) и са въведени атрибутни данни с бална оценка за степента на увреждане ( фиг . 4 ). Крайните продукти от приложената технология за оценката на фитосанитарното състояние на насажденията включват – растерна база данни с цветни едромащабни изображения от БЛС и производните 2D ортомозайки и 3D модели , векторна и атрибутна база данни на повредите след дешифиране по еталони ( фиг . 3 ) и комплексна оценка за здравословното състояние на дървостоите ( фиг . 4 ),
ГКЗ 3-4 ’ 2022 17