на горските масиви чрез анализ на зададени трасета или избрани площи с наличие и по-голяма концентрация на повреди . След което локализиране и картиране на петната на повредите , определят се факторите , които ги предизвикват и се установяват площта , вида и степента на увреждане . Профилактиката изисква , във вече установените проблематични дървостои ( подотдели ), бързо да се проведе теренна проверка от специалистфитопатолог , за да се предвидят и изведат съответните мероприятия за борба с установените болести , вредители и други повреди .
Фиг . 2 . Технологична схема за оценка на фитосанитарното състояние на горите
3 . ОЦЕНКА НА ВИДА И СТЕПЕНТА НА ПОВРЕДИТЕ В ГОРСКИ НАСАЖДЕНИЯ ПО ДАННИ ОТ ВЪЗДУШНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ
Повредите от биотичните фактори се дължат на различните типове болести и вредители по иглолистните и широколистните гори . Анализът на резултатите от националните лесопатологични обследвания показват , че въпреки относително малката площ на засегнатите площи в страната като цяло , някои от тях може да имат голямо местно значение [ 4 ]. Това изисква добро познаване на действието на вредителите и болестите , своевременно извършване на теренно обследване след възникване на проблема и детайлно проучване по актуални и разновременно въздушни , и спътникови изображения . Най-засегнати в последните години са насаждения от естествен и изкуствен произход с възраст над 30 г ., за иглолистните , и над 50 г ., за издънковите широколистни , като голям дял имат чистите култури с голяма пълнота и смесени насаждения , създадени от различни дървесни видове с голяма конкуренция . Мащабните повреди от сняг , лед и вятър в много райони на страната са причина за размножаване на насекомни вредители впоследствие . Навременното провеждане на отгледни , принудителни и санитарни сечи в насажденията ограничава появата и размножаването на насекомните вредители в тях . Поважните профилактични мероприятия на терена са почистване на сечищата , превозване на складираните
през летния сезон материали извън насажденията ( не по-късно от месец след сечта ) или обелването на кората на стъблата , когато се налага оставяне в гората и районът е недостъпен басейн [ 8 ]. При текущите оперативни фитопатологични наблюдения и други обследвания е особено важно да се отразят всички видими повреди по дървостоите от абиотични и от антропогенни фактори . Те са от съществено значение за нейното здравословно състояние и в много случаи са потенциална заплаха за появата и разпространението на редица патогени и вредители .
При инвентаризацията на всяка горска територия се предвиждат картиране и теренни таксационни измервания , като трябва да се извърши описание и на санитарното състояние на насажденията [ 12 ]. В табл . 1 са обобщени най-често срещаните на терена повреди и външни признаци за увреждания на дървостоите . В таксационните описания на горските подотдели се записват както таксационните параметри , така и видът и степента на различните увреждания вследствие биотичен , абиотичен и антропогенен фактор или повреди oт дивеча , които се представят съкратено с числов и буквен код ( табл . 2 ) [ 5 ]. Когато един дървесен вид е засегнат едновременно от различни повреди , се записва само най-важната . Оценката на състоянието се отразява чрез описание на причината , видът и степента на повредата по скала , представена в табл . 3 [ 6 ]. Растерните данни , получени чрез безпилотно въздушно заснемане , се използват за откриване , картиране и
16 ГКЗ 3-4 ’ 2022