оценка на повредите на горските насаждения , засегнати от различните фактори . Резултатите , получени след дешифрирането на изображенията в среда на ГИС , включват : точна локализация на проблемните участъци ; картиране на техните граници и определяне на площите им по ортомозайките ; пространствен анализ и оценка на вида и степента на увреждане на насажденията ; оценка на повредите и избор на мерките за възстановяване на засегнатите насаждения [ 1 ].
Табл . 1 . Видове повреди по Наредба № 18 [ 5 ]
Вид повреди |
Вид повреди |
Вид повреди |
снеговал |
кривостъбленост |
кореново гниене |
мразобойни |
ветролом |
повреди от машини и хора |
ветровал |
брашнести мани |
промяна на цвета |
гниене |
некрози по |
слизотечение |
|
листата |
|
повреди от дивеч |
снеголоми |
шикалки и гали |
мразоизтегляне |
повреди от паша |
измръзвания |
ръжди |
рак по клоните |
нагризване от насекоми |
задушаване от |
изсъхнали листа |
корояди |
плевели |
|
|
издребняване |
трахеомикоза |
пожари |
на листата |
|
|
прегаряне на кореновите шийки |
увяхване |
|
Табл . 2 . Степен на повреда по Наредба 18 [ 5 ]
Название на степента |
Вероятност за |
|
|
|
отпадане |
|
0 |
- |
неповредени |
ще оцелее |
0 / 3 |
1 |
л |
леко повредени |
малко вероятно |
1 / 3 |
|
|
|
да загине |
|
2 |
с |
силно повредени |
най-вероятно ще загине |
2 / 3 |
загиващи и загинали
3 / 3
Табл . 3 . Скала за оценка на степента на увреждане на дърветата и насажденията по Наредба 9 [ 6 ]
Бална оценка
Обезлистване , % на листата и короните на дърветата
Оцветяване , % на листата и короните на дърветата
Степен на увреждане
0 |
0-10 |
0-10 |
0 - здрави |
1 |
11-25 |
11-25 |
1- слабо засегнати |
2 |
26-60 |
26 -60 |
2 - средно засегнати |
3 |
над 60 |
над 60 |
3 - силно засегнати |
4 |
100 |
100 |
4 - изсъхнали |
3.1 . Картиране и оценка на състоянието на горски насаждения , засегнати от биотични фактори в среда на ГИС
3.1.2 . Анализ на насаждения с увреждане от биотичен фактор – корояди
Създадена е база данни за територията на Държавно горско стопанство ( ДГС ) „ Плачковци ” за работа чрез ГИС MapInfo Pro [ 9 ]. За целите на изследването са избрани насаждения от 5 землища с повреди , регистрирани от ДГС в националната информационна система SYSTEM . IAG . BG [ 18 ], в които все още не са проведени фитосанитарни мероприятия на терена . Тези площи са заснети с БЛС през периода м . aвгуст – м . септември 2016 г . В среда на ГИС са въведени векторните и атрибутните данни от горскостопанския план и атрибутни данни за наличните повреди в района , регистрирани по вид и година чрез сигнален лист в SYSTEM . IAG . BG . В ГИС са интегрирани специално заснетите за района цветни изображения , получени чрез дрон Phantom 3 Professional [ 15 ] и висококачествена дигитална камера Sony EXMOR . Облитането на обектите е извършено на височини в диапазона 80-130 m , с надлъжно застъпване 70 % и напречно застъпване 40 %, време на полет 20-35 min , дължина на ивиците 0.5-1.5 km , брой на снимките в ивица от 110 до 510 . Общият брой снимки за 5-те заснети обекта е 1244 , а площта е 151.4 ha . След обработка на суровите данни със софтуера DronеDeploy [ 16 ] са получени цветни едромащабни изображения и ортомозайки на заснетите обекти с разделителна способност GSD ( Ground Sample Distance ) 3-5 cm / pix . Чрез разновременен анализ е определено началото на възникване на повредите в насажденията , като са използвани спътникови изображения в платформата Google Earth Pro , предхождащи заснемането с БЛС .
При фитосанитарното дешифриране на изследваните насаждения са извършени следните дейности : установяване и картиране на засегнатите площи ; определяне на действащите биотични и други стресови фактори ; оценка на степента на увреждане на дървостоите . Дешифрирането на ортомозайките е извършено по визуално-аналитичен метод ( фиг . 1 ). В резултат на компютърно подпомогнатия метод в среда на ГИС , короядните петна са дешифрирани по ясно изразените промени в цвета , формата и гъстотата на короните , общия вид на склопа , гъстотата и склопеността на насажденията , както и по оставащите повредени и изсъхнали в различна степен отделно стоящи дървета ( фиг . 1 ). Чрез инструментите на ГИС , границите на повредените насаждения са дигитализирани от екрана и е създаден нов векторен слой . На всеки картиран увреден участък е направена оценка по обезцветяването и обезлистването , съгласно нормативната скала ( табл . 2 и фиг . 3 ) и са въведени атрибутни данни с бална оценка за степента на увреждане ( фиг . 4 ). Крайните продукти от приложената технология за оценката на фитосанитарното състояние на насажденията включват – растерна база данни с цветни едромащабни изображения от БЛС и производните 2D ортомозайки и 3D модели , векторна и атрибутна база данни на повредите след дешифиране по еталони ( фиг . 3 ) и комплексна оценка за здравословното състояние на дървостоите ( фиг . 4 ),
ГКЗ 3-4 ’ 2022 17