Данните , получени от заснемане с висококачествени камери от дрон , са изключително необходими при горски територии със стръмни наклони , недостъпни горски басейни и опасни терени . Чрез заснемане с инфрачервени камери се подсигурява обективно обследване на насажденията по състав , дървесен вид , произход , възрастова група и други лесовъдски показатели . Чрез актуални изображения от дрон и видео в реално време успешно се осъществява оперативен контрол на лесосечната дейност , залесяванията , поддръжката на горските пътища , проследяване на здравословното състояние на насажденията и изпълнението на различни мероприятия , предвидени в горскостопанските планове ( ГСП ). Чрез наблюдение с термокамери от дрон се проследява местоположението и движението на животинските видове , като се определят дивечовите запаси . Установяват се вредите , нанесени от дивеча , следи се за състоянието на ловностопанските съоръжения и бракониерството . Важно направление е осигуряването на актуални данни чрез БЛС , необходими за контрола и опазването на горските територии . Управлението на обработените данни в среда на ГИС осигурява обективна основа за анализ и оценка на състоянието на горските масиви ; повредите от биотичен и абиотичен характер ; уврежданията от антропогенни въздействия ; проследяване на пожарната обстановка и борбата с пожарите ; противоерозионна защита ; екологичен мониторинг и др .
Защитата на горските територии в България обхваща мерките за опазването им от болести , насекоми , плевели , висши паразитни растения и други вредители , абиотични и антропогенни въздействия и провеждане на борбата с тях . Тези действия се организират от държавните горски стопанства ( ДГС ) и от трите специализирани териториални звена – Лесозащитни станции ( ЛЗС ) в София , Пловдив и Варна , съгласно Наредба № 9 от 2019 г . [ 6 ]. Разработването на нови методи за бързо локализиране и картиране на новопоявили се огнища на поражения осигурява навременното и успешно решаване на възникналите проблеми [ 2 ], [ 9 ].
2 . МЕТОДИКА НА ИЗСЛЕДВАНЕ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ГОРСКИ НАСАЖДЕНИЯ ЧРЕЗ ДЕШИФРИРАНЕ НА ИЗОБРАЖЕНИЯ OT БЕЗПИЛОТНО ВЪЗДУШНО ЗАСНЕМАНЕ
Обследването на горите по въздушни изображения от БЛС се осъществява чрез дешифриране на горските насаждения , незалесените горски площи и други обекти от земната повърхност . Получените данни служат за определяне на пространственото местоположение на горските обекти , техните качествени и количествени характеристики , установяване на границите на разпространение на различни явления , процеси и получаване на данни за тяхната динамика . Пълнотата и достоверността на тази информация са в пряка зависимост от качествата на изображенията , от методите и средствата за дешифрирането им , както и от опита и квалификацията на интерпретатора – лесовъд или фитопатолог .
Дешифрирането , като логически процес , се провежда в няколко етапа : откриване на тематична група обекти ; разпознаване на отделни обекти ; анализ и класификация на откритите обекти ; формулиране на изводи за същността , характеристиките и състоянието им , и картиране . По аналогичен начин протича дешифрирането на дървостоите и тяхната фитосанитарна оценка по въздушни изображения от БЛС ( фиг . 1 ) [ 11 ]. В резултат на тематичното горско дешифриране се извличат специализирани данни , с цел определяне на здравословното състояние на дървостоите . Картират се границите на насажденията и увредените в тях участъци . Определят се характеристиките на промените и повредите в горските обекти , в резултат на биотични фактори ( болести и вредители ), абиотични фактори ( ветроломи , ветровали , снеголоми , снеговали , пожарища и др .) и антропогенна намеса [ 4 ]. Приложението на фотограметричните методи и ГИС за получаване на пространствени данни за здравословното състояние на горите чрез въздушни изображения осигурява определяне на местоположението на засегнатите дървостои ; картиране на точни граници на обектите чрез дигитализация директно по цифровите ортoректифицирани изображения , които са геореферирани и визуализирани в среда на ГИС ; определяне на площите на обследваните участъци , в които са дешифрирани промени или повреди ; оценка на степента на увреждане на насажденията и различни количествени параметри ; обща оценка на състоянието на горските насаждения и незалесените горски територии .
Фиг . 1 . Етапи при дешифриране на фитосанитарното състояние на горски насаждения
Технологията за визуализация , анализ и извличане на данни за фитосанитарното състояние на горски насаждения в среда на ГИС изисква дейностите по заснемане и анализ на данните да бъдат планирани и изпълнени по определена технологична схема ( фиг . 2 ). В нея се включват процесите на заснемане и обработка на данните , създаването на крайните растерни продукти и аналитичното дешифриране на получените изображения . В края на технологичния процес се получават тематични карти и атрибутни данни за засегнатите от повреди горски насаждения .
Класическите теренни методи за оценка на фитосанитарното състояние на дървостоите и установяване на вида и степента на увреждане включват маршрутният и стационарния метод чрез постоянни и временни пробни площи [ 4 ].
Аналогично , чрез получените въздушни изображения в среда на ГИС , се извършва дистанционното изследване
ГКЗ 3-4 ’ 2022 15