Фиг . 7 . Рефлектометрия – принципна постановка
� Геофизични наблюдения
Геоелектричните проучвания ( 2D ) се използват за изследване на структурата на свлачищни зони . Промените в съпротивлението се дължат главно на промените във водното съдържание , което е важен критерий за формиране на хлъзгателна повърхнина .
Нестабилността на склоновете , причинена от разломи , лесно се контролира и чрез микросеизмичен мониторинг . Той включва инсталирането на пасивни акустични приемници ( геофони ), а микросеизмичните данни определят времевата и пространствената еволюция на нестабилността на склона . Уникалността на информацията за събитията е силно зависима от чувствителността и разположението на геофоните - в области с плитка нестабилност е нужна плътна мрежа от сензори .
Фиг . 8 . Методи за локален мониторинг – точност
Една сравнителна диаграма ( фиг . 8 .) показва ориентировъчната точност при реализацията на гореизброените методи за локален мониторинг , а основните параметри на най-популярните технологии са показани в табл . 1 [ 10 ].
Таблица 1 . Основни параметри
3.3 . Методи за глобален мониторинг
Глобалният мониторинг се осъществява основно от въздуха . Възможностите за наблюдение на огромни и труднодостъпни територии са практически неограничени , което е в основата на надеждни и дългосрочни прогнози .
� Сателитна радарна интерферометрия
Сателитната InSAR технология позволява наблюдения както на открити рудници , така и на териториите около тях , откъдето е възможно да започнат промените в масива . Използва се ефектът на интерференция на електромагнитните вълни , а идеята е да се формира интерферограма , която е резултат от наслагването от две радарни изображения на една и съща територия [ 4 ].
ГКЗ 5-6 ’ 2020 37