разработките на Организацията за селско стопанство и прехрана на Обединените нации (ФАО) изрично се подчертава, че обединяването на земите не трябва да се разбира „като просто преразпределяне на участъци земи, провеждано с цел отстраняване на последствията от поземлената раздробеност. В действителност обединяването на земите е свързано с широките социално-икономически реформи още от времената на неговото първоначално провеждане в Западна Европа”. И по-нататък: „Основното внимание в проектите по обединяването на земите се премества от аспектите на реструктуризация на селското стопанство към осигуряване на по-ефективно многоцелево използване на селските територии посредством балансиране на интересите на селското стопанство, съхраняването на ландшафтите, запазването на околната среда, рекреацията и транспорта, особено когато е нужно да се отделя земя за строителство на важни пътища”.
На практика това представлява провеждане на комплексно и цялостно устройство на земеделските територии, насочено към рационално и ефективно земеползване, което означава получаване на продукция за изхранване на населението; осигуряване на суровина за някои производства; отделяне на земи за различни строителни нужди и опазване на земите за следващите поколения. Това предполага прилагането на интегриран подход при решаване на проблемите и в този контекст следва да се разглежда комасацията.
Необходима е и ясна концепция за специализацията и концентрацията на селскостопанското производство в страната ни. Тя трябва да се базира на специфичните особености на природните (релефни, почвени, климатични и др.) условия и ресурси, на традициите в отглежданите култури и животни, на необходимите храни за населението, производствената насока и прилаганите технологии и селскостопанска техника и т.н. На тази основа следва да бъдат изяснени и какви са оптималните размери на стопанствата, към които трябва да бъдат насочени усилията при уедряването на стопанисваните земи в различните райони. Много е важно да се създадат териториални условия за пълноценно и ефективно използване на техниката и работната ръка, за комплексно решаване на въпросите за разположението и големината на полетата в зависимост от наклона на терена, изложението, почвите, отглежданите култури, разположението на обслужващите ги пътища, канали и противоерозионни насаждения и съоръжения и др.
Един от факторите за уедряване на собствеността е пазарът на земеделските земи. Необходимо е държавата, чрез него да се разработят и използват и подходящи инструменти и механизми (от гледна точка на обществените интереси) да го стимулира, регулира и контролира.
Един от приоритетите, към които е насочена стратегията в частта за комасацията, е законодателната и нормативната база. Трябва първоначално да се изготви Наредба за комасация, а впоследствие и на Закон за комасация и изменения и допълнения на други закони, имащи отношение към този проблем. Такава законодателна рамка обаче съвсем не е достатъчна. В правната рамка трябва да намерят отражение новите поземлени отношения, както и да се включат съответни механизми, които да възпрепятстват по-нататъшното раздробяване на земята. Следва да се използват различни механизми, насочени към преструктуриране на собствеността и стимулиране на действия за достигане на оптимални размери на стопанствата. Целесъобразно е да се предприемат законови мерки, уреждащи уедряването на стопанисваните земи на ползвателите-земеделски производители, което да им даде възможност да усвояват средства от фондовете на Европейския съюз. Добре би било да се обърне внимание и на прилагането на защитни механизми за собствениците на имоти, предоставили ги на арендатори. Правната рамка преди всичко трябва да съдържа закон за устройство на земеделските територии, какъвто има за всеки от основните видове територии в страната ни. В съзвучие с него трябва да се приведат законите за наследството, за собствеността, за арендата, за оземляването, за данъчното облагане и др. Към него трябва да има и наредби, които да решават основните проблеми на земеделските земи: минималните и оптималните размери на стопанствата; организацията на стопанисваните земи (полски пътища, хидромелиоративни съоръжения, мелиорации и др.); категоризация и остойностяване на имотите; технически дейности; институции и т.н. Важен проблем, който трябва да намери своето място и решение е и финансирането на различните дейности, свързани с устройството на земите.
Необходимо е да се разработят и използват подходящи икономически инструменти и механизми (от гледна точка на обществените интереси) за стимулиране, регулиране и контрол от страна на държавата на пазара на земеделските земи, като един от факторите за уедряване на собствеността.
Поземлената политика и предприеманите действия трябва да са ориентирани към цели, свързани с устойчивото развитие и постигане на баланс между обществените интереси и тези на физическите и юридическите лица. Основната цел на управлението на земеползването в земеделските територии на страната ни трябва да бъде: постигане на ефективно, конкурентоспособно и устойчиво селскостопанско производство при съхраняване и подобряване на почвеното плодородие и опазване на поземлените ресурси. За реализирането й следва да се използва и положителният и отрицателният опит на страната ни, както и да се има предвид и опитът на другите европейски държави.
Държавата трябва да направи всичко възможно да създаде предпоставки първо и основно за комасация на земята, което е добавената стойност. Стойността към земеделската земя се добавя с комасация, хидромелиорация и инфраструктура.
Стратегията предлага оперативни цели, които ще работят за подобряване на напоителната инфраструктура, чиято роля ще бъде задоволяване на нарасналите нужди на селскостопанските култури от вода, докато инфраструктурата за отводняване и за защита от наводнения, както и корекциите на реки, ще осигурят защита на обработваемата земя от вредните въздействия, свързани с климатичните рискове. Така и по този начин хидромелиоративният сектор ще генерира значителни ползи както за селскостопанската общност, така и за по-широки кръгове от обществото.
1. Изграждане на правен и институционален капацитет, който да проправи път към автономни и самофинансиращи се организации за управление на финансово устойчиви хидромелиоративни системи.
Разработване на интегрирани планове и карти във връзка с управление на хидромелиорациите за модернизация на напояването и отводняването.
2. Възстановяване на функциониращата инфраструктура за защита от вредното въздействие на водите (напр. корекции на речни корита, оказващи влияние върху хидроморфологичните характеристики), високи нива на подпочвени води и други вредни въздействия на водите.
4. ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ
Годините след приемането на ЗКИР и ЗГК не могат да се считат за успешни, но не са и загубени. Много беше направено в сферата на кадастъра, не беше достатъчно направеното в сферата на геодезията и картографията. Разцеплението в гилдията на няколко професионални организации е показателно за липсата на единомислие дори и за стратегическите цели пред нашия бранш.
8
ГКЗ 5-6 ' 2019