7
• Провеждане на обучения по геоинформатика и повишаване квалификацията на служителите от информационния отдел;
С развитието на технологиите (в частност системите за позициониране и ГИС), схващането, че „всеки може да прави геодезия“ се увеличава. Всичко, което трябва да направите, е да закупите GPS приемник, да се обучите за работа с GIS (или CAD) софтуера, да започнете да измервате точки с координати на земята и да създавате карти. Подобно схващане за това какво прави геодезистът може да има опустошително въздействие върху професията. Това се дължи главно на липсата на разбиране за това какво прави геодезистът и каква е базата от знания и умения, на които се основава професията. Не само широката общественост и геопространствената общност не разбират какви знания и умения трябва да притежава геодезистът, но дори и геодезическата общност няма единно мнение по този въпрос. Ето защо от първостепенно значение е да се установи набор от знания, които определят геодезическата професия. За да направим това, първо трябва да разгледаме отблизо какво прави занятието професия, след което да дефинираме характеристиките на геодезическата професия. Това ще покаже ясно, че не всеки може да „прави“ геодезия.
За да отговорим на предизвикателствата на времето (нови технологии, които дават възможност всеки да си мисли, че „прави“ геодезия) и очакванията на обществото, трябва да преосмислим и предефинираме уменията, обучението и отговорностите на геодезиста.
Всяка професия се основава на знания, умения и образование. Необходимите знания, умения и образование за практикуване в рамките на дадена професия трябва да се определят в набор от познания за тази професия.
Ето какво определение дава за професия Австралийският професионален съвет:
Една професия е дисциплинирана група от хора, които се придържат към етичните стандарти и се държат както и се приемат от обществеността като притежаващи специални знания и умения в широко призната група от научни изследвания, образование и обучение на високо ниво, и които са готови да прилагат тези знания и да упражняват тези умения в интерес на другите.
Групата от знания се състои от такива на макро ниво с концептуални дългосрочни дефиниции, и други на микро ниво, които определят текущите нужди от професионалната практика. За да се даде пълна дефиниция на група от геодезически знания на макро ниво, е полезно да се дефинира групата знания на микро ниво. Определението на микро ниво също е необходимо поради повтарящите се предизвикателства, пред които е изправена геодезическата професия от други, като например строителни инженери или практикуващи ГИС-специалисти. Групата знания на микро ниво за геодезията ще помогне на професията да определи своята уникалност.
Ролята на геодезията е посочена точно и ясно в дефиницията на ФИГ за функциите на геодезиста. В дефиницията на ФИГ се изброяват 11 задачи, които попадат в обхвата на геодезическата професия. Въз основа на тази дефиниция са избрани пет специфични подгрупи на знанието за геодезията. Петте подгрупи са:
• група от знания за Позиционирането - включително геодезия, GPS и други полеви геодезически данни;
• група от знания за ГИС - включително картиране и картография (създаване и издаване на карти);
• група от знания за изображенията - включително фотограметрия, дистанционни измервания и други технологии, базирани на сензорни изображения, като например лазерни скенери;
• група от знания за законите и нормативната уредба – специализирани закони (ЗКИР, ЗГК, ЗУТ, ЗСПЗЗ, ЗОЗЗ, ЗВСГЗГФ); общи правни познания в сферата на имотното и търговското право;
• група от знания за развитие на земята - включително строителство, планиране и развитие в урбанизирани, селскостопански, промишлени райони, както и на по-големи региони – общини, области.
Трудно би могло да се каже точно в каква посока трябва да се променя геодезическото образование, и да се даде универсална рецепта кое е правилно, но едно е ясно: ПРОМЕНИТЕ СА НАЛОЖИТЕЛНИ!
Стратегията за обучение не трябва да е формална. Необходимо е въвеждане на правоспособност и за друг вид дейности. Необходимо е да се засили контролът върху изпълняваните дейности и тяхното приемане. За тази цел в АГКК трябва да се развият нови структури, като се увеличи броят на служителите.
Трябва да работим за създаване нови отговорности и нови умения у геодезистите. Основните насоки, в които трябва да се насочат усилия, са:
• Непрекъснато повишаване на квалификацията;
• Образование - за да отговорим на предизвикателствата на времето (нови технологии, които дават възможност всеки да си мисли, че „прави“ геодезия, смартфони с двучестотен GPS-приемник са достъпни за всеки) и очакванията на обществото, трябва да преосмислим и предефинираме уменията, обучението и отговорностите на геодезиста;
• НПО да се ангажират с повишаване на познанията на политиците и обществото за използване на пространствени данни.
3.5. Стартиране на национална програма за комасация
и хидромелиорация. Стратегическа цел 5.
Липсата на единен закон (например Закон за земеделските земи) и ясни нормативни правила за планиране на земеделски територии е една от първопричините за неефективно земеползване, за урбанизацията, а оттам и за загуба на обработваема земеделска земя. В т.ч. липсата на правила и нормативи, които да уреждат материята на устройство на земеделските земи в крайградските територии - най-уязвимите от гледна точка на урбанизационните процеси зони, допълнително влошават този процес. Необходима е единна национална политика при устройственото планиране на всички видове територии, в т.ч. и на земеделските - на всички нива на планиране, за да бъдат създадени най-подходящите условия за тяхното съвместно функциониране и опазване. Това изисква преобразувания в нормативната уредба и прилаганите планови инструменти, както и търсене на решения в рамките на повече научни области. Необходим е обновен и адекватен комплексен инструментариум, чрез който дадена територия да бъде планирана за целите, за които тя и нейните ресурси са най-подходящи. Специализираният устройствен план за земеделски територии („Земеустройствен план”), като важно средство за провеждане на адекватна политика в сферата на земеделието, следва да намери своето място в нормативната уредба - и като регламенти, и като задължителен елемент от системата на плановите инструменти.
Министерството на земеделието и храните има разработена, под ръководството на холандски специалисти, „Стратегия за комасация в България”. В
ГКЗ 5-6 ' 2019