Определянето на тежестите w i позволява да бъдат пресмятани стойностите на аномалния гравитационен потенциал ( съответно аномалиите на височините ) в произволна точка по зададени географски координати .
1.5 . Разработване на софтуерно приложение за генериране на модел на геоидната аномалия на височината
Всички изходни данни се трансформират в планово отношение към координатна система БГС2005 , като може да се използват кадастралните координати или проекционни в UTM , към 35 зона .
Софтуерната система се състои от две сравнително самостоятелни приложения , които могат да работят отделно . Генерирането на локалния геометричен модел на височинната аномалия се извършва чрез приложението за генериране на геоиден модел , разработено като самостоятелно конзолно приложение поради факта , че изчислителната работа изисква голямо машинно време и не е приложима намесата на оператор до приключване на изчислителния процес . За онагледяване на целия процес по генериране на геоидния модел се използва друго разработено приложение , което използва създадените файлове в резултат от работата на конзолното приложение .
За бъдещо развитие на софтуерната система се предвижда да се доразработят модули за генериране на геоиден модел с използване допълнително на гравиметрични , астрономически и други данни .
На следната фигура е показана основния прозорец на софтуерната система :
На фигурата са показани получените разлики във височинната аномалия за всички използвани точки с глобалния модел EGM2008 . От нея отчетливо се виждат зони , за които разликата е по-голяма от 0.30 м , което може да се приеме , като точност на глобалния модел за нашата страна . Анализът на тази разлика дава възможност да се определят райони , в които е необходимо да има внимателно изследване на причините за получаване на разлики между двата модела . Теоретически разликата във височинната аномалия между глобалния модел и GPS нивелацията е повлияна от използваните елипсоиди и връзката с геоидния модел , от систематични грешки и отклонения . В конкретната реализация не е имало необходимост за преодоляване на тези разлики , понеже сравнението с глобалния модел е за приблизително откриване на грубите грешки .
След премахване на грубите грешки при предварителния анализ на изходните данни и генериране на геоидния модел е направен по-детайлизиран анализ на изходните данни . За да се оцени детайлно влиянието на всяка точка при генерирането на модела , първоначално той се генерира от всички точки и се сравнява с итеративно генерирани производно модели за които е премахната по една точка и се анализира нейното влияние .
В резултат на този анализ бяха определени потенциални точки за изключване от генерирането на модела , използвайки критерият за оценка на стойността на аномалията на височината на точките спрямо преобладаващите стойности за съседните точки . Общо точките , подлежащи на анализ за използване при създаване на геоидния модел , са 4236 . От тези точки в резултат на анализа са изключени 110 точки , а по критерия за близки точки , бяха изключени още 20 точки .
Фиг . 3 . Визуализация по класове и допълнителни векторни слоеве
2 . АНАЛИЗ НА ИЗХОДНИТЕ ДАННИ И ОЦЕНКА НА ТОЧНОСТТА ЗА ВСЯКА ТОЧКА
3 . ГЕНЕРИРАНЕ НА ОКОНЧАТЕЛЕН ГЕОИДЕН МОДЕЛ
Според теорията на Молоденски , физическата повърхност на Земята може да се определи само от геодезически измервания без използване на плътността на земната кора , което може да се получи чрез прилагане на връзката между различни типове височини за всяка контролна точка .
Съгласно избраната методика за генерирането на геоидния модел се извършва в следната последователност :
• определяне на аномалията на височината от измерваниятa на точките ;
• преминаване от аномалията на височината към смущаващ потенциал ;
• интерполация на данните за аномалния потенциал с поставени допълнителни условия чрез полихармонични сплайн функции ;
• запис на получените коефициенти , чрез които може да се възстанови интерполираната повърхнина .
6
Фиг . 4 . Разлики във височинната аномалия , сравнени с EGM2008
Като краен резултат се съхраняват коефициенти даващи възможност да се възстанови повърхнината на получения геоидния модел . Също така се записва регулярна матрица , която се използва за визуализация на геоидния модел в разработената софтуерна система .
На следващата фигура е показан окончателно генерираният модел . Изобразени са всички точки , участващи в генерирането на модела , като със син цвят са точки , за които разликите в аномалията на
ГКЗ 1-2 ’ 2016