ГЕОДЕЗИЯТА , ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА И ИЗКУСТВОТО
Стойчо Стойчев – един български поет , представя геодезията от романтичната й страна
Стойчо Вълчев Стойчев е български поет , роден на 06.11.1937 г . в село Осларка , Старозагорско . Завършва средно образование в Строителния техникум - Стара Загора , където изучава геодезия . Висше образование получава в СУ „ Св . Климент Охридски ”, където завършва специалността българска филология през 1965 година . След дипломирането си постъпва на работа като редактор на в . „ Чирпанско дело ”, където работи две години . След това е уредник на къщата музей „ Гео Милев ” в Стара Загора , a от 1973 година е редактор на литературния алманах „ Хоризонт ” и член на редколегията на литературното списание „ Участие ”. Водил е литературен кръжок на работници -литературни творци към ОС на Профсъюзите в Стара Загора . За пръв път негово произведение е отпечатано през 1954 г . във в . „ Септември ” ( Стара Загора ), когато той е бил на 17 години . Стойчев е бил народен представител е в 7-то Велико Народно събрание и в 36- то обикновено Народно събрание . Член е на Съюза на българските писатели ( СБП ). Носител е на редица награди и отличия : награда за поезия на СБП ( 1976 ), орден „ Червено знаме ” и др . Носител е на националната награда за поезия „ Гео Милев ” през 1989 г .. Автор е на стихосбирките : „ Момиче с ябълка ” ( 1965 ); „ Денонощия ” ( 1968 ); „ Безсънни жерави ” ( 1975 ); „ Музика след полунощ ” ( 1979 ); „ До утре има много нощи ” ( 1982 ); „ Законът на птиците ” ( 1987 ); „ Рана ” ( 1989 ); „ Самотни ангели ” ( избрани стихове , 1996 ); „ Мечтата за Париж ” ( 1997 ); „ Бурян разказва ” ( 2002 ) - последната стихосбирка е съвместно с Петко Иванов . Умира на 02.05.1996 г . не навършил 59 години .
Едно от неговите стихотворения е посветено на геодезистите , често наричани в миналото „ земемери ”, и на един от традиционните геодезически инструменти – тахиметъра . В близкото минало всички геодезически инструменти бяха с обърнат образ ( сега вече са само с прав ) и това е направило силно впечатление и е оставило незаличим спомен у поетичния герой . Заради прекрасната поезия и романтиката , които се съдържат в стиховете на поета , ние препечатваме това стихотворение в нашето списание и искрено се надяваме то да достави удоволствие на нашите читатели – геодезисти и да предизвика гордост у тях .
Проф . дтн инж . Георги Вълев
ТАХИМЕТЪР То беше тъй отдавна , през детството ми беше ... Дойдоха земемери по нашите места , разкрачиха триноги , опънаха планшети и шарени жалони забиха във пръстта .
Какво ли цял ден мерят – се питах омагьосан и двата бели вола навъртах все край тях . И тайно аз желаех жалоните да нося , и апарата странен с вълнение следях .
На тънката тринога блестяха като чудо вълшебните му лещи , сребристият метал . До тоя ден бях гледал единствено през слюда , веднъж да го докосна – какво ли не бих дал !...
И ето че се сбъдна мечтата ми голяма – стоях пред окуляра със поглед замъглен . Но трепнах изненадан : каква е таз измама , наопаки бе всичко застанало през мен !
С краката си нагоре воловете пасяха , дъбът отсреща беше надолу връх забил . С главите си надолу и хората вървяха , но колко осезаем светът се бе разкрил !
Тогаз мъжът до мене сърдечно ме прегърна , погали кротко „ ЦАЙСА ” и каза с тиха скръб : - По-ясен тъй светът е , макар че е обърнат ... И тръгна той нататък с триногата на гръб ...
Защо ли си припомням добрите земемери и оня тахиметър с вълшебни стъкълца ? Навярно пак обърнат светът да ми се мерне , по-ясни да ми станат човешките лица .
GNSS курс за подобряване на обработката на данни
Двудневният курс се организира от университета Newcastle , Великобритания на 16 и 17 юни 2016 г . Ще изследват в детайли различните GNSS източници на грешки , които възпрепятстват точното определяне на координатите . Ще се предложат начини за намаляване на тези грешки с помощта на допълнителни данни и методи в режима на обработката . Чрез практически примери ще се подкрепят теоретични концепции и специалният набор от данни , които обхващат широк спектър от реални условия и проблеми .
Източник : Internet
ГКЗ 1-2 ’ 2016 41