авторството на романа. Експертите потвърждават, че оригиналният ръкопис е създаден с почерка на Щилмарк. Бившите лагерници също дават показания в полза на авторството на Щилмарк. Освен това Щилмарк зашифрова в текста на романа фразата „ лжеписатель, вор, плагиатор“( лъжеписател, крадец, плагиат), имайки предвид Василевски. Фразата се открива, като се четат първите букви на всяка втора дума в откъс от двадесет и трета глава: "... Листья быстро желтели. Лес, еще недавно полный жизни и летней свежести, теперь алел багряными тонами осени. Едва приметные льняные кудельки вянущего мха, отцветший вереск, рыжие, высохшие полоски нескошенных луговин придавали августовскому пейзажу грустный, нежный и чисто английский оттенок. Тихие, словно отгоревшие в розовом пламени утренние облака на востоке, летающая в воздухе паутина, похолодевшая голубизна озерных вод предвещали скорое наступление ненастья и заморозков...."
През 1959 г., излиза второто издание на романа – вече само под името на Роберт Щилмарк. В чужбина „ Наследникът от Калкута” се преиздава многократно: в България( първото издание на романа на български език от 1960 г., превод от първото руско издание, също посочва като автори Р. Щилмарк и В. Василевски), в Полша, в Чехословакия и в Китай.
На български език романът „ Наследникът от Калкута” е публикуван за пръв път през 1960 г., с посочени автори- Роберт А. Щилмарк и В. Василевски. Романът е издаден от издателство " Народна култура " [ 5 ], София, като част от поредицата Библиотека " Юношески романи ". Преводът от руски е дело на Николай П. Тодоров. Изданието е с
Третото издание на романа в България е осъществено през 1982 г. През 1984 г. излиза четвъртото българско издание на същия роман.
След освобождаването си, Роберт Щилмарк продължава да пише, става член на Съюза на писателите на СССР( 1965 г.), пътешества из страната и изучава руската църковната история и архитектура. През 1962 г. излиза „ Повест за руския странник”(" Повесть о страннике российском "), в която се разказва за приключенията на нижгородски търговец от края на XVIII век. През 1967 г. публикува книга за руската архитектура „ Руски образи”(" Образы России "). По-късно изпод перото му излизат: повестта „ Пътникът от последния рейс”(" Пассажир последнего рейса ", 1974 г.) за събитията по горното течение на Волга през годините на Гражданската война, „ Звънката камбана на Русия”(" Звонкий колокол России ", 1976 г.), посветена на Александър Херцен, и „ Москва-река”( 1983 г.), посветена на А. Н. Островски. Последното и найзначимо за автора произведение – автобиографичният роман-хроника „ Горсть света”(„ Паднали ангели”), за преживяното в сталинските лагери, остава недовършено и непубликувано. Писателят умира на 30 септември
Романът е бил преведен за първи път на български език през 1960 г. от Николай П. Тодоров. Той е роден на 6 август 1907 г. в София. Син е на Петко Ю. Тодоров и Райна Ганчева, внучка на Колю Фичето. Той е и племенник на Мина Тодорова, неосъществената любов на Пею Яворов. Николай израства в гр. Елена. Последното пето, луксозно издание с твърда корица излиза през 2015 г.
АКТУАЛНИ НОВИНИ ОТ САЙТА НА ГЕОДЕЗИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ НА УАСГ
На 26.01.2016 г. Академичният съвет на УАСГ по предложение на ректора на УАСГ проф. д-р инж. Иван Марков избра геодезиста проф. д-р инж. Славейко Господинов за зам.-ректор по учебната дейност, качеството и акредитацията.
На 29.02.2016 г. Геодезическият факултет избра проф. д-р инж. Елена Пенева-Златкова за декан още на първи тур с 37 гласа от 65 гласували. Другите двама кандидати за декан получиха: проф. д-р инж. Петър Пенев – 19 гласа и проф. д-р инж. Пламен Малджански – 7 гласа.
За председател на общото събрание на Геодезическия факултет беше избрана проф. д-р инж. Теменужка Бандрова, а за зам.-председател – проф. д-р инж. Маргарита Мондешка.
На 15.03.2016 г. Факултетният съвет при Геодезическия факултет по предложение на декана проф. д-р инж. Елена Пенева-Златкова избра двама зам.-декани: доц. д-р инж. Иван Кунчев по учебната дейност( от катедра „ Геодезия и геоинформатика”) и доц. д-р мат. Екатерина Михайлова по научната и международната дейност( от катедра „ Дескриптивна геометрия и инженерно-строителна графика”).
Желаем от сърце на колегите от новото ръководство повече успехи и приноси в любимата ни инженерна специалност!
Доц. д-р инж. Венета Коцева
40 ГКЗ 1-2’ 2016