ГЕОДЕЗИЯТА, ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА И ИЗКУСТВОТО
Стойчо Стойчев – един български поет, представя геодезията от романтичната й страна
Стойчо Вълчев Стойчев е български поет, роден на 06.11.1937 г. в село Осларка, Старозагорско. Завършва средно образование в Строителния техникум- Стара Загора, където изучава геодезия. Висше образование получава в СУ „ Св. Климент Охридски”, където завършва специалността българска филология през 1965 година. След дипломирането си постъпва на работа като редактор на в. „ Чирпанско дело”, където работи две години. След това е уредник на къщата музей „ Гео Милев” в Стара Загора, a от 1973 година е редактор на литературния алманах „ Хоризонт” и член на редколегията на литературното списание „ Участие”. Водил е литературен кръжок на работници-литературни творци към ОС на Профсъюзите в Стара Загора. За пръв път негово произведение е отпечатано през 1954 г. във в. „ Септември”( Стара Загора), когато той е бил на 17 години. Стойчев е бил народен представител е в 7-то Велико Народно събрание и в 36- то обикновено Народно събрание. Член е на Съюза на българските писатели( СБП). Носител е на редица награди и отличия: награда за поезия на СБП( 1976), орден „ Червено знаме” и др. Носител е на националната награда за поезия „ Гео Милев” през 1989 г.. Автор е на стихосбирките: „ Момиче с ябълка”( 1965); „ Денонощия”( 1968); „ Безсънни жерави”( 1975); „ Музика след полунощ”( 1979); „ До утре има много нощи”( 1982); „ Законът на птиците”( 1987); „ Рана”( 1989); „ Самотни ангели”( избрани стихове, 1996); „ Мечтата за Париж”( 1997); „ Бурян разказва”( 2002)- последната стихосбирка е съвместно с Петко Иванов. Умира на 02.05.1996 г. не навършил 59 години.
Едно от неговите стихотворения е посветено на геодезистите, често наричани в миналото „ земемери”, и на един от традиционните геодезически инструменти – тахиметъра. В близкото минало всички геодезически инструменти бяха с обърнат образ( сега вече са само с прав) и това е направило силно впечатление и е оставило незаличим спомен у поетичния герой. Заради прекрасната поезия и романтиката, които се съдържат в стиховете на поета, ние препечатваме това стихотворение в нашето списание и искрено се надяваме то да достави удоволствие на нашите читатели – геодезисти и да предизвика гордост у тях.
Проф. дтн инж. Георги Вълев
ТАХИМЕТЪР То беше тъй отдавна, през детството ми беше... Дойдоха земемери по нашите места, разкрачиха триноги, опънаха планшети и шарени жалони забиха във пръстта.
Какво ли цял ден мерят – се питах омагьосан и двата бели вола навъртах все край тях. И тайно аз желаех жалоните да нося, и апарата странен с вълнение следях.
На тънката тринога блестяха като чудо вълшебните му лещи, сребристият метал. До тоя ден бях гледал единствено през слюда, веднъж да го докосна – какво ли не бих дал!...
И ето че се сбъдна мечтата ми голяма – стоях пред окуляра със поглед замъглен. Но трепнах изненадан: каква е таз измама, наопаки бе всичко застанало през мен!
С краката си нагоре воловете пасяха, дъбът отсреща беше надолу връх забил. С главите си надолу и хората вървяха, но колко осезаем светът се бе разкрил!
Тогаз мъжът до мене сърдечно ме прегърна, погали кротко „ ЦАЙСА” и каза с тиха скръб:- По-ясен тъй светът е, макар че е обърнат... И тръгна той нататък с триногата на гръб...
Защо ли си припомням добрите земемери и оня тахиметър с вълшебни стъкълца? Навярно пак обърнат светът да ми се мерне, по-ясни да ми станат човешките лица.
GNSS курс за подобряване на обработката на данни
Двудневният курс се организира от университета Newcastle, Великобритания на 16 и 17 юни 2016 г. Ще изследват в детайли различните GNSS източници на грешки, които възпрепятстват точното определяне на координатите. Ще се предложат начини за намаляване на тези грешки с помощта на допълнителни данни и методи в режима на обработката. Чрез практически примери ще се подкрепят теоретични концепции и специалният набор от данни, които обхващат широк спектър от реални условия и проблеми.
Източник: Internet
ГКЗ 1-2’ 2016 41