ИСТОРИЯ
Роберт Щилмарк. Руски геодезист, писател и преподавател по военна топография към Генералния щаб
Проф. дтн инж. Георги Вълев
Роберт Щилмарк( Роберт Александрович Штильмарк) е руски писател, който е найизвестен със своя приключенски роман " Наследникът от Калкута ", написан по време на заточението му в сталинските лагери за строителство на задполярната железопътна линия Салехард- Игарка- Норилск. Роберт Щилмарк е роден на 3 април 1909г. [ 2 ] в Москва, в семейство с шведско-немски корени. Баща му— Александър Щилмарк е инженер-химик, участник в Първата световна война като офицер-артилерист. Арестуван е през 1938 г. и вероятно тогава загива( по официални данни – 1948 г.). Реабилитиран е посмъртно през 1955 г. Дворянският произход на фамилията предопределя завинаги тежкия жизнен път на семейството на писателя.
През 1929 г. Роберт Щилмарк завършва висше образование и започва работа като референт и завеждащ отдела за скандинавските страни и редактор на отдела по печат във Всесъюзното дружество за културни връзки с чужбина. Младият Щилмарк има феноменална памет и дълбоко въображение на учен и писател. Владее отлично немски, датски, норвежки, шведски и холандски. Впоследствие става журналист във в. „ Известия” и ТАСС, работи като редактор в списанията „ Иностранная литература” и „ Молодая гвардия”. В литературата дебютира в края на 20-те години на миналия век, издавайки стихосбирката „ Кинжал”, а през 1932 г. публикува сборник с очерци „ Пресъхването на морето”. От 1937 г. е научен сътрудник и преподавател в катедрата по чужди езици на Военната академия— Москва. През 1941 г. заминава като доброволец на фронта и воюва на Ленинградския фронт като помощник- командир на разузнавателна рота. Ранен е тежко и през 1942 г. е изпратен в гр. Ташкент, където става преподавател по топография в Ташкентското пехотно училище. Работата му е оценена и тъй като през 1943 г. завършва Военно-топографското училище в Ленинград, започва работа в Генералния щаб като преподавател по военна топография. В действителност Щилмарк е бил наистина забележителен човек с редица таланти – владеел е много езици, рисувал, пишел стихове, свирел на пиано. Роберт Щилмарк е геодезист в първите строителни групи сред изследователите в тайгата и блатистата тундра зад Полярния кръг. Военната му кариера обаче приключва неочаквано. На 5 април 1945 г. е арестуван и за „ клеветнически изказвания за съветската действителност” е осъден на 10 години лишаване от свобода. След пет години прекарани в съветските затвори, Щилмарк е изпратен в Сибир. Първоначално в гр. Игарка, а впоследствие на строеж № 503 „ Мъртвия път”, където участва в строителството на заполярната железопътна линия Салехард – Игарка— Норилск. Вечер в бараките, след връщане от работа,
ГКЗ 1-2’ 2016
Щилмарк им разказва приключенията на героите на Александър Дюма, Джеймс Фенимор Купър, Уолтър Скот, Робърт Луис Стивънсън, Джек Лондон и др. Разказите му вечер край огъня постепенно запалват и другите. Накрая, когато разказите се изчерпват, той започва да съчинява собствени истории. Там, в лагера, през 1950-1951 г. написва приключенския роман „ Наследникът от Калкута”. Действието се развива в края на XVIII век в Англия, Индийския океан, Северна Америка и Африка. Идея за написването на романа дава един от бригадирите на криминалните затворници – Василий Павлович Василевски. В. П. Василевски е счетоводител, който, вдъхновен от приключенските истории, създава група ентусиасти, които преписват романа от малките листчета пощенска хартия, които използва първоначално авторът. Украсен с рисунки, подвързан със синьо платно в три тома, романът обикаля студената тайга от раница в раница. Бригадирът, също затворник, и Щилмарк сключват споразумение, съгласно което писателят е освободен от тежка работа. За сметка на това, той се задължава да напише роман и да впише като съавтор Василевски, ако книгата бъде някога публикувана. Василевски се надявал, че ако книгата се хареса на Сталин, който обичал да чете исторически романи, то присъдата му ще бъде намалена. След като романът е написан, той е предаден от Василевски на началството и тръгва по инстанциите. Отношенията между двамата обаче се влошават и Василевски започва да заплашва Щилмарк с убийство. През 1953 г., след смъртта на Й. В. Сталин, строеж № 503 е закрит и Роберт Щилмарк е преместен отначало в гр. Енисейск, а след това в Маклаково и Ново Маклаково. През 1955 г. Щилмарк е реабилитиран напълно и заедно със семейството си се завръща в Москва. Василевски все още е в лагера. Той изпраща писма на Щилмарк с искане да издири романа, който двамата са написали, в архивите на " Лубянка ", и да опита да го публикува. Но го предупреждава, че ако името му липсва като съавтор на романа, ще изпрати в Москва убиец – специалист по мокри поръчки. След като се завръща в цивилния живот, Щилмарк издирва романа, книгата вече придобива завършен вид след обработка, включваща уточняване на дати, географски и етнографски подробностии и го занася в детското издателство „ Детгиз”. Книгата е публикувана от „ Детгиз” през 1958 г. На обложката й има две имена: Р. А. Щилмарк и В. П. Василевски. Романът има огромен успех и от издателството предлагат да го преиздадат в поголям тираж. Романът е истинска страхотия – направо бестселър! Една четвърт от хонорара за първото издание Щилмарк превежда на бившия бригадир. Парите се сторили малко на „ съавтора” и той продължава да заплашва писателя. Цялото това изнудване омръзва на Щилмарк и той се обръща за помощ към издателството. „ Детгиз” предявява в съда иск, за да защити правата на истинския автор. През 1959 г. Московският градски съд разглежда делото за
39