авторството на романа . Експертите потвърждават , че оригиналният ръкопис е създаден с почерка на Щилмарк . Бившите лагерници също дават показания в полза на авторството на Щилмарк . Освен това Щилмарк зашифрова в текста на романа фразата „ лжеписатель , вор , плагиатор “ ( лъжеписател , крадец , плагиат ), имайки предвид Василевски . Фразата се открива , като се четат първите букви на всяка втора дума в откъс от двадесет и трета глава : "... Листья быстро желтели . Лес , еще недавно полный жизни и летней свежести , теперь алел багряными тонами осени . Едва приметные льняные кудельки вянущего мха , отцветший вереск , рыжие , высохшие полоски нескошенных луговин придавали августовскому пейзажу грустный , нежный и чисто английский оттенок . Тихие , словно отгоревшие в розовом пламени утренние облака на востоке , летающая в воздухе паутина , похолодевшая голубизна озерных вод предвещали скорое наступление ненастья и заморозков ...."
През 1959 г ., излиза второто издание на романа – вече само под името на Роберт Щилмарк . В чужбина „ Наследникът от Калкута ” се преиздава многократно : в България ( първото издание на романа на български език от 1960 г ., превод от първото руско издание , също посочва като автори Р . Щилмарк и В . Василевски ), в Полша , в Чехословакия и в Китай .
На български език романът „ Наследникът от Калкута ” е публикуван за пръв път през 1960 г ., с посочени автори - Роберт А . Щилмарк и В . Василевски . Романът е издаден от издателство " Народна култура " [ 5 ], София , като част от поредицата Библиотека " Юношески романи ". Преводът от руски е дело на Николай П . Тодоров . Изданието е с
Третото издание на романа в България е осъществено през 1982 г . През 1984 г . излиза четвъртото българско издание на същия роман .
След освобождаването си , Роберт Щилмарк продължава да пише , става член на Съюза на писателите на СССР ( 1965 г .), пътешества из страната и изучава руската църковната история и архитектура . През 1962 г . излиза „ Повест за руския странник ”(" Повесть о страннике российском "), в която се разказва за приключенията на нижгородски търговец от края на XVIII век . През 1967 г . публикува книга за руската архитектура „ Руски образи ”(" Образы России "). По-късно изпод перото му излизат : повестта „ Пътникът от последния рейс ” (" Пассажир последнего рейса ", 1974 г .) за събитията по горното течение на Волга през годините на Гражданската война , „ Звънката камбана на Русия ” (" Звонкий колокол России ", 1976 г .), посветена на Александър Херцен , и „ Москва-река ” ( 1983 г .), посветена на А . Н . Островски . Последното и найзначимо за автора произведение – автобиографичният роман-хроника „ Горсть света ”(„ Паднали ангели ”), за преживяното в сталинските лагери , остава недовършено и непубликувано . Писателят умира на 30 септември
Романът е бил преведен за първи път на български език през 1960 г . от Николай П . Тодоров . Той е роден на 6 август 1907 г . в София . Син е на Петко Ю . Тодоров и Райна Ганчева , внучка на Колю Фичето . Той е и племенник на Мина Тодорова , неосъществената любов на Пею Яворов . Николай израства в гр . Елена . Последното пето , луксозно издание с твърда корица излиза през 2015 г .
АКТУАЛНИ НОВИНИ ОТ САЙТА НА ГЕОДЕЗИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ НА УАСГ
На 26.01.2016 г . Академичният съвет на УАСГ по предложение на ректора на УАСГ проф . д-р инж . Иван Марков избра геодезиста проф . д-р инж . Славейко Господинов за зам . -ректор по учебната дейност , качеството и акредитацията .
На 29.02.2016 г . Геодезическият факултет избра проф . д-р инж . Елена Пенева-Златкова за декан още на първи тур с 37 гласа от 65 гласували . Другите двама кандидати за декан получиха : проф . д-р инж . Петър Пенев – 19 гласа и проф . д-р инж . Пламен Малджански – 7 гласа .
За председател на общото събрание на Геодезическия факултет беше избрана проф . д-р инж . Теменужка Бандрова , а за зам . -председател – проф . д-р инж . Маргарита Мондешка .
На 15.03.2016 г . Факултетният съвет при Геодезическия факултет по предложение на декана проф . д-р инж . Елена Пенева-Златкова избра двама зам . -декани: доц . д-р инж . Иван Кунчев по учебната дейност ( от катедра „ Геодезия и геоинформатика ”) и доц . д-р мат . Екатерина Михайлова по научната и международната дейност ( от катедра „ Дескриптивна геометрия и инженерно-строителна графика ”).
Желаем от сърце на колегите от новото ръководство повече успехи и приноси в любимата ни инженерна специалност !
Доц . д-р инж . Венета Коцева
40 ГКЗ 1-2 ’ 2016