ПРИЛОЖЕНИЕ НА СПОСОБА НА ЧЛ . 16 ОТ ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА ПРИ ВЗИМАНЕ НА ТЕРИТОРИАЛНО УСТРОЙСТВЕНИ РЕШЕНИЯ
Д-р инж . Надежда Ярловска , УАСГ
SUMMARY
The current article explores the method under Art . 16 of the Spatial Planning Law , which determines the approaches for planning of unregulated land properties and territories with not applied first regulation under a previous development plan . The possibilities it provides as an additional auxiliary tool in the development of the Spatial Development Plans are in the focus of the study . The aim is , on the basis of quantitative and qualitative estimates for a certain territorial structure , applying this method , to make motivated planning decisions for determining the boundaries of a settlement , planning zones and their regimes , etc . A specific research object has been selected and alternative solutions have been generated that illustrate its possibilities for choosing an optimal structural solution to be included in the Spatial Development Plan . Conclusions and recommendations for changes in the legislation and organizational practice have been formulated .
Key words : unregulated land properties , urban land consolidation , spatial development plan , legislation .
РЕЗЮМЕ
В статията се разглежда способът по чл . 16 от ЗУТ ( градска комасация ), който регламентира начина на устройствено планиране за неурегулирани поземлени имоти и за територии с неприложена първа регулация по предходен подробен устройствен план . Във фокуса на изследването са възможностите , които той дава като допълнителен помощен инструмент при разработване на Общи устройствени планове . Целта е , на база на количествени и качествени разчети за определена териториална структура , прилагайки този способ , да се вземат мотивирани устройствени решения за определяне на строителна граница , устройствени зони и техните режими и др . Избран е конкретен обект на изследване и са генерирани варианти , които илюстрират възможностите му за избор на оптимално устройствено решение , което да залегне в ОУП . Формулирани са изводи и препоръки за промени в нормативната уредба и устройствената практика .
Ключови думи : неурегулирани поземлени имоти , градска комасация , общ устройствен план , нормативна уредба =
1 . УВОД . ОБЩИ ПОСТАНОВКИ
Един от инструментите , с които се определят изискванията към устройството на териториите са устройствените планове . По – високото ниво на планиране е представено от Общите устройствени планове ( ОУП ). С тях се определят преобладаващото предназначение и начина на устройство на отделните структурни части на териториите . Следващото ниво на планиране са подробните устройствени планове ( ПУП ), които определят конкретното предназначение и начина на устройство на отделните поземлени имоти , обхванати от плана . Водещ нормативен принцип е подробният устройствен план да се съобразява с предвижданията на общия , като по отношение на ОУП , ПУП представлява по-пълна , поподробна и конкретна разработка . Тоест , ако се проследи логическата законова последователност на устройственото планиране , първо с ОУП се определят :
• териториите с основно и преобладаващо предназначение , например за жилищни функции , за производствено-складови дейности , за паркове и градини , за обработваеми и необработваеми земеделски земи , за гори , за водни обекти , за природозащита и т . н . Границите и обхватът на тези територии се определят в съответствие с наличното предназначение на териториите ( фактическото им ползване ) и в съответствие с предвиждането на одобрен устройствен план 16 и
• режимът на устройство на териториите и на поземлените имоти ( съвкупност от дейности и показатели по тяхното използване , опазване , застрояване , в т . ч . рекултивиране и благоустрояване със съответните правила и нормативи ).
След това , с разработения ПУП за определена териториална единица от обхвата на ОУП , се определя конкретното предназначение и се задава конкретен режим на устройство за всеки отделен поземлен имот ( в съподчиненост на условията , зададени в ОУП , в т . ч . с неговите правила и нормативи ).
ОУП и ПУП могат да бъдат разработвани за различни териториални единици , които еднозначно са упоменати в ЗУТ и подзаконовите му нормативни актове , като са указани и особеностите им по отношение на обем , съдържание и т . н . Общите устройствени планове на градовете и на селищните образувания с национално значение се разработват в мащаб М 1:5000 или М 1:10 000 17 , а тези на общините в мащаб М 1:10 000 до М 1:25 000 18 .
Между тези две нива на устройствено планиране ( ОУП и ПУП ) по сега действащото законодателство няма друг планов инструмент , който да служи в направление : от долу – нагоре , от по-ниското ниво на планиране към повисокото , например за изясняване и детайлизиране на граници на устройствените зони , устройствени режими и т . н . в самия ОУП . ( н . е . в мащаб М 1:2000 или М 1:5000 ). Тоест , такъв планов инструмент , с който да се направи подробно устройствено проучване , което да обоснове определено устройствено решение в ОУП . И което да съдържа конкретни , апробирани и готови решения , чрез прилагане на устройствени способи , характерни и прилагащи се при разработване на ПУП .
За известен период от време ( 2001-2014 г .) в Наредба 8 за обема и съдържанието на устройствените планове е имало регламент за подобен планов инструмент , а именно
16
Чл . 4 , ал . 3,4 , 6 от Наредба 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони
17
Чл . 23 , Наредба 8 за обема и съдържанието на устройствените планове
18
Чл . 18 , Наредба 8 за обема и съдържанието на устройствените планове 48 ГКЗ 5-6 ’ 2023