картата , поради което зеленият цвят се възприема от читателите като фон , а белите островчета – като знаци . За да преодолеят този проблем авторите на картата са запълнили площта на парка с пояснителни знаци ( фиг . 23 вдясно ). Така те са претрупали картата със знаци и са направили останалите означения по-трудни за възприемане .
Фиг . 22 . Използване на кафяв цвят за негативно послание 12
4.3 . Светлота
Светлотата е характеристика , която показва способността на показва отражателната способност на две тела , осветени с еднаква светлина , и се изразява в проценти по отношение на най-светлата повърхност условно приета за 100 %. Светлотата е синоним на коефициента на отражение , само че изразена в проценти .
Светлотата е независима от цвета и от количеството светлина паднала върху повърхността . Така например светлотата на един лист хартия не се променя от това дали той е поставен на слънце или на сянка .
Човек има специфични рецептори за възприемане на светлотата – това са пръчиците в ретината . Въпреки това разликите в светлотата се възприемат по-бавно от цвета , защото в зоната на най-ясно виждане са разположени предимно сензорите за цвят – колбичките .
Нерядко скалите за изобразяване на количествени характеристики са базирани на светлотата . При това независимо от използваната RGB или CMYK цветови модел означенията са еднакви : колкото по-тъмнен е тона , толкова по-голямо е изобразеното количество . Много порядко светлотата се използва за изобразяване на качествени различия .
Въпреки че няма конкретно картографско правило , което да изисква по-голямото количество да се изобразява с по-наситен цвят , интуитивно възприемаме , че в изобразените в по-тъмен цвят обекти има повече от картографираното явление , отколкото в изобразени в посветли тонове .
4.4 . Големина
По-големите знаци се откриват по-бързо на картата , а обектите , изобразени с тях се възприемат като по-важни . Но твърде големите знаци , освен че припокриват значителна част от картографското съдържание , нерядко стават „ невидими “ за читателя . Причините за това са две : знаците се смятат за фон ( големи площи върху картата , заети от един обект ) или не могат да се възприемат като един обособен обект . На фиг . 23 вляво е показана част от карта на горски национален парк . Той заема по-голяма част от полето на
Фиг . 23 . Твърде голям знак 13
В редица случаи големия размер пречи на знаците да се възприемат като обособен обект . Понякога надписите на планини , местности други обекти , заемащи значителна площ са направени особено големи , за да се подчертае значението на обекта , като те не могат да се възприемат като обособен знак .
За по-бързото и еднозначно възприемане на знаците значение има тяхната конструкция . Съгласно теорията на Biederman [ 3 ] ( 1987 ), хората разпознават сложни обекти , като ги разчленяват на основаните им съставни части . Чрез по-малко от 36 основни ( първични ) елементи ( геони ) могат да се получат всички компоненти на средата . Геоните са като шаблони , които се изграждат в мозъка и позволяват по-бързо и сигурно да се разпознаят обектите ( в при картографията – условните знаци ). Ако комбинираме тези теория с правилото 7 ± 2 14 ( човек може да запомни едновременно в кратковременната си памет 5 до 9 елемента , например цифри , числа или думи ), можем да направим извод , че по-малкият брой геони , използвани при конструирането на картографски знаци ще доведе до по-бързото и сигурно разпознаване .
Това предполага при конструиране на знаците да се използват стандартни графични примитиви : картографските знаци да се изработват чрез използване на малък брой еднакви по размер примитиви . Тази концепция е залегнала при създаване на знаците за едромащабните карти ( ЕТК ). Всички знаци са изработени от 7 отсечки , седем окръжности и три размера на точките ( фиг . 24 ). Използването на стандартни графични примитиви носи две ползи : те не само се запомнят и възприемат по-бързо и лесно , но по-сигурно се разпознават на картата , защо разликите в размерите им са стандартни и те се сравняват с вече изградени шаблони в мозъка .
12
Източник : https :// themapsproject . wordpress . com / 2013 / 04 / 29 / kisaburo-ohara-1904-a-humorous-diplomatic-atlas-ofeurope-and-asia /
13
Източник на изображението : https :// www . theguardian . com / travel / 2020 / nov / 22 / map-sales-soar-as-britonslearn-to-love-the-great-outdoors-in-lockdown
14
Правилото 7 плюс или минус 2 е въведено през 1957 година от Джордж Милър ГКЗ 5-6 ’ 2023 29