Геодезия, Картография, Земеустройство 5-6' 2023 Списание ГКЗ 5-6' 2023 | Page 32

Дебелина на линия
0.10 0.18 0.30 0.50
Дължина на отсечка
0.60 0.90 1.20 1.50 1.80 2.40 3.60
Диаметър на окръжност 0.60 0.90 1.20 1.50 1.80 2.40 3.60
Диаметър на точка
0.20 0.30 0.50
Височина на надпис
1.80 2.00 2.50 3.00 4.00 5.00
Фиг . 24 . Размер на стандартните примитиви в mm 4.5 . Ориентация
Макар че може да се прилага при сравнително малко знаци , ориентацията им може да носи смислово значение . За придаване на значение най-често се използват четирите основни посоки : горе-долу и ляво-дясно .
Значението на посоките горе и долу е универсално и не зависи от културни нагласи и предварителни знания . Движението нагоре ( издигането ) е свързано с възход , с труд и се счита за положително , а движението надолу ( пропадането ) е белег за регрес , упадък , намаляване на нещо и се счита за отрицателно . Поради това е прието немащабните знаци се ориентират нагоре ( на север ). Изключение представляват знаци , които показват спад , упадък , както и за изобразяване на не действащи обекти . На фиг . 25 вляво е показан знак за вход на действаща минна галерия ( инструментите са ориентирани нагоре ), а вдясно – на не действаща ( инструментите са ориентирани надолу ).
Фиг . 25 .
Ориентацията ляво-дясно е натоварена с културни нагласи . В трите монотеистични религии ( юдаизъм , християнство и ислям ) дясната страна се счита за положителна , а лявата – за отрицателна . Когато знакът е обърнат надясно , това носи послание за динамика , развитие , а когато е обърнат наляво – за регрес . Поради това в знаковата система на топографските карти се спазва правилото всички знаци които са несиметрични спрямо вертикална ос да се ориентират надясно , към положителната посока . Същото се отнася и до подсечките на знаците , които не са центрирани спрямо вертикалната ос ( фиг . 26 ).
• текстурите изискват по-голям размер на знаците , което води до припокриване на означенията върху картите или въвеждане на допълнителни немащабни знаци за помалките обекти .
Немащабните знаци със сложна текстура изискват значителен размер , за да е сигурно , че ще се разпознаят , както е показано на фиг . 5 . Поради това е по-удачно вместо знаци със сложна текстура за предаване на голямо количество информация да се използват асоциативни знаци , като пиктограми .
Линейните знаци използват текстури с различен тип на линията . Тук се явяват две допълнителни ограничения :
1 . Част от типовете линии носят определен символизъм :
• непрекъсната линия – обект с ясно дефинирани граници , действащо съоръжение ;
• пунктирана линия – неясно изразени граници на обект , не действащо съоръжение ;
• точкова линия – мислена линия , липсващ контур на местността ;
• осева линия – среда на съоръжение или административна граница .
2 . Пресичането на няколко не непрекъснати линии често води до объркване и невъзможност те да се проследят .
При използване на различни типове пунктирани линии е необходимо да се спазва изискването те да започват , да завършват и да се пресичат в щрих , а не в празно място .
Площните знаци обикновено оформят текстури чрез различен вид щриховки , които могат да се различават по цвят , завъртане , размер и тип . Те покриват голяма част от изображението и закриват част от картографското съдържание .
Колкото повече са щриховките , толкова по-бавни се разпознават те . На фиг . 27 е показана част от почвена карта , на която са оформени пет вида щриховки ( три в кафяво и две в зелено ), различаването на които изисква значително усилие и се извършва много бавно . Поради това авторите на картата са добавили надписи в черно , чрез които да се идентифицират отделите текстури . Това допълнително натоварва съдържанието на картите .
4.6 . Текстура
Фиг . 26 . Ориентация на топографските знаци
Използването на разнообразни текстури позволява да се кодира значително количество информация в знаците . Могат да се използват множество щриховки , различни типове линии и разнообразна вътрешна структура на знаците . Но големият брой означения чрез текстури върху картата си има определена цена , защото :
• текстурите съдържат повече конструктивни елементи , поради коeто се възприема по-бавно и повишават графичното натоварване на картите ;
• те са слабо асоциативни и се разпознават понесигурно , което е предпоставка за грешки при присвояване на значението и по-чести справки с легендата ;
Фиг . 27 . Трудно различими текстури
Защрихованите обекти трябва да имат относително голяма площ , за да могат да се възприемат различните текстури . При наличие на по-малки обекти , за тях може да се предвидят немащабни знаци .
30 ГКЗ 5-6 ’ 2023