Дебелина на линия |
0.10 0.18 0.30 0.50 |
Дължина на отсечка |
0.60 0.90 1.20 1.50 1.80 2.40 3.60 |
Диаметър на окръжност 0.60 0.90 1.20 1.50 1.80 2.40 3.60 |
Диаметър на точка |
0.20 0.30 0.50 |
Височина на надпис |
1.80 2.00 2.50 3.00 4.00 5.00 |
Фиг . 24 . Размер на стандартните примитиви в mm 4.5 . Ориентация
Макар че може да се прилага при сравнително малко знаци , ориентацията им може да носи смислово значение . За придаване на значение най-често се използват четирите основни посоки : горе-долу и ляво-дясно .
Значението на посоките горе и долу е универсално и не зависи от културни нагласи и предварителни знания . Движението нагоре ( издигането ) е свързано с възход , с труд и се счита за положително , а движението надолу ( пропадането ) е белег за регрес , упадък , намаляване на нещо и се счита за отрицателно . Поради това е прието немащабните знаци се ориентират нагоре ( на север ). Изключение представляват знаци , които показват спад , упадък , както и за изобразяване на не действащи обекти . На фиг . 25 вляво е показан знак за вход на действаща минна галерия ( инструментите са ориентирани нагоре ), а вдясно – на не действаща ( инструментите са ориентирани надолу ).
Фиг . 25 .
Ориентацията ляво-дясно е натоварена с културни нагласи . В трите монотеистични религии ( юдаизъм , християнство и ислям ) дясната страна се счита за положителна , а лявата – за отрицателна . Когато знакът е обърнат надясно , това носи послание за динамика , развитие , а когато е обърнат наляво – за регрес . Поради това в знаковата система на топографските карти се спазва правилото всички знаци които са несиметрични спрямо вертикална ос да се ориентират надясно , към положителната посока . Същото се отнася и до подсечките на знаците , които не са центрирани спрямо вертикалната ос ( фиг . 26 ).
• текстурите изискват по-голям размер на знаците , което води до припокриване на означенията върху картите или въвеждане на допълнителни немащабни знаци за помалките обекти .
Немащабните знаци със сложна текстура изискват значителен размер , за да е сигурно , че ще се разпознаят , както е показано на фиг . 5 . Поради това е по-удачно вместо знаци със сложна текстура за предаване на голямо количество информация да се използват асоциативни знаци , като пиктограми .
Линейните знаци използват текстури с различен тип на линията . Тук се явяват две допълнителни ограничения :
1 . Част от типовете линии носят определен символизъм :
• непрекъсната линия – обект с ясно дефинирани граници , действащо съоръжение ;
• пунктирана линия – неясно изразени граници на обект , не действащо съоръжение ;
• точкова линия – мислена линия , липсващ контур на местността ;
• осева линия – среда на съоръжение или административна граница .
2 . Пресичането на няколко не непрекъснати линии често води до объркване и невъзможност те да се проследят .
При използване на различни типове пунктирани линии е необходимо да се спазва изискването те да започват , да завършват и да се пресичат в щрих , а не в празно място .
Площните знаци обикновено оформят текстури чрез различен вид щриховки , които могат да се различават по цвят , завъртане , размер и тип . Те покриват голяма част от изображението и закриват част от картографското съдържание .
Колкото повече са щриховките , толкова по-бавни се разпознават те . На фиг . 27 е показана част от почвена карта , на която са оформени пет вида щриховки ( три в кафяво и две в зелено ), различаването на които изисква значително усилие и се извършва много бавно . Поради това авторите на картата са добавили надписи в черно , чрез които да се идентифицират отделите текстури . Това допълнително натоварва съдържанието на картите .
4.6 . Текстура
Фиг . 26 . Ориентация на топографските знаци
Използването на разнообразни текстури позволява да се кодира значително количество информация в знаците . Могат да се използват множество щриховки , различни типове линии и разнообразна вътрешна структура на знаците . Но големият брой означения чрез текстури върху картата си има определена цена , защото :
• текстурите съдържат повече конструктивни елементи , поради коeто се възприема по-бавно и повишават графичното натоварване на картите ;
• те са слабо асоциативни и се разпознават понесигурно , което е предпоставка за грешки при присвояване на значението и по-чести справки с легендата ;
Фиг . 27 . Трудно различими текстури
Защрихованите обекти трябва да имат относително голяма площ , за да могат да се възприемат различните текстури . При наличие на по-малки обекти , за тях може да се предвидят немащабни знаци .
30 ГКЗ 5-6 ’ 2023