на обекта . Изисква се определено усилие и опит , за да се установи , че плуващото човече не показва отделен обект , а пояснява наличие на басейн в хотела .
Фиг . 7 . Твърде сложни знаци 3 . ПЕРЦЕПТИВНОТО ГРУПИРАНЕ
Перцептивното групиране е начинът по който пространствените модели се организират в по-големи единици . Например , ако виждаме движеща се кола през решетка , макар че образът върху ретината е накъсан , ние възприемаме колата като единен обект ([ 8 ], стр . 79 ). В картографията това е начинът , чрез който графичните примитиви се свързват в знаци в полето на картата .
Принцип на близостта : фигурите , които са поблизко една да друга се свързват ( асоциират ) една с друга . Този принцип може да бъде демонстриран чрез фиг . 8 . Вляво се вижда не само квадрат , запълнен с точки , но и серия от колони , образувани от точките . В средната фигура е по-вероятно точките да се групират в редове . Ако точките са разположени на равни интервали , не се получава внушение за групиране .
Фиг . 8 . Групиране по близост
В природата , колкото по-близко са елементите един до друг , толкова е по-вероятно да са част от една група . В картографията благодарение на този принцип сме склонни да асоциираме надписите към най-близките до тях обекти .
Принцип на подобието : фигурите , които изглеждат подобни се групират . На фиг . 9 малките кръгчета и квадратчета са разположени на равни разстояния помежду си във вертикално и в хоризонтално направление . Въпреки това ние сме склонни да видим редуващи се колони от кръгчета и квадратчета . използваме в знаците им някакъв общ елемент или визуална променлива . Например , на топографските карти хидрографските обекти се изобразяват в син цвят . Аналогично може да се използва еднаква форма на знаците , за да се подчертае близостта им , а другите визуални променливи , за да се покажат разликите между тях .
Принцип на непрекъснатост : контурите , базирани на гладка , непрекъсната линия се предпочитат пред тези с рязка смяна на посоката . На фиг . 10 е много повероятно да идентифицираме a-b и c-d като линии , които се пресичат , отколкото a-d и c-b или a-c и d-b като обособени линии . Нямаме никакво логическо основание да смятаме a-b и c-d за линии . Но в природата не са характерни резки смени на посоката , поради което имаме склонност да приемаме , че контурите продължават в същото направление и след пресичането си . На картите този принцип позволява да се различат пресичащи се контури в еднакъв цвят . Например , благодарение на него сме способни да различим на фиг . 11 реките от хоризонталите ( оформени са с линии в един и същ цвят и дебелина ).
Фиг . 10 Фиг . 11 7
Принцип на затваряне : затворените контури се възприемат като обособен обект . При интерпретирането е по-вероятно да се групират линии , които изграждат ‘ затворени ’ фигури , отколкото – ‘ отворени ’. Обектите от реалността формират върху ретината ‘ затворени ’ фигури , затова , когато имаме прекъсване на контура , ние сме склонни да свържем онези контури , които образуват затворена фигура .
На фиг . 12 сме склонни да видим по-скоро три прекъснати квадрата и една отдалечена фигура вляво , отколкото три профила на колони и самотна фигура вдясно .
Фиг . 12 . Затваряне на фигурите
Фиг . 9 . Групиране по сходство
За да се групират обектите по визуално сходство , те не грабва да са еднакви . При различни фигури квадратите и правоъгълниците ще се групират , както и окръжностите и елипсите . Този принцип се използва в картографията : когато искаме да изобразим близост между обектите , ние
От друга страна , принципът на непрекъснатост явно доминира над този на затварянето на контури . Ако копираме и подредим формата на фиг . 14фиг . 13 , да се допират горните ѝ два върха , можем да получим обекта на фиг . 14 ([ 7 ], стр . 76 ). В този случай не възприемаме затворените фигури , а една синусоида , която пресича начупена линия . Трябва да направим усилие , за да различим повтарящата се форма от фиг . 13 .
Фиг . 13 Фиг . 14
7
Източник : Griffin 2017 , стр . 46 . ГКЗ 5-6 ’ 2023 25