Тилбург ”, възгледите на децата и младите хора в града първоначално изиграват ключова роля [ 1 ]. Проектът тества различни видове взаимодействия с деца и младежи :
• Консултации с млади хора : повече от 500 деца на възраст 10-18 са интервюирани по различни проблемни въпроси . В резултат на това повече от половината респонденти смятат , че градските власти не вземат предвид мнението на младите хора ;
• Тематични дискусии : публични дискусии и дебати относно социалните услуги за младите хора , потенциалът на младите хора , възможностите за самозадоволяване в града , дискусиите , с изключение на децата и младежите , се провеждат в различни части на града , с родители и представители на общините ;
• Изследователски групи : съставени от представители на млади хора , общини и нестопански организации , тяхната задача е да оценят работата , извършена за подобряване на градската среда .
След консултациите , властите в Тилбург решават да създадат всички условия за участие на децата в процеса на вземане на решения относно развитието на градската среда и инфраструктурата . Въпреки това градските власти решават да откажат да създават младежки съвети , тъй като те са съставени главно от високо-образовани и добре осигурени млади хора . В резултат на това , интересите на всички деца и младежи на града , особено на маргинализираните , които се нуждаят от подкрепа на първо място , не са взети под внимание . Освен това младите хора се интересуват от събития , които са помалко формални и по-спонтанно и творчески изразени , отколкото срещите .
На тази база , в организационен план в Тилбург се оформят 5 форми на участие на младите хора :
1 . Младежки посланици – млади хора , обикновено навършили 18 години , които са постигнали известен успех и по този начин са доказали , че знаят как да правят „ правилните неща ” за самоизпълнение и могат да преподават тези неща на деца и юноши ( обикновено близо до младежката култура музиканти , художници-графици );
2 . Младежки издателски дом – централизиран център за събиране на информация от интерес за младите хора . Официалното издание на организацията е списание „ Insite ”, материалите за което се събират от деца и младежи и самият брой е напълно подготвен за печатане от млади хора ;
3 . Училището като център за дискусии . Училищата са основното място за срещи на деца и юноши с младежки посланици и представители на общината за размяна на мнения ;
4 . Проекти , иницирани от младите хора . Всеки общински район предоставя отделни средства за изпълнение на собствените си проекти на младежта ( образование , игри , отдих , спорт );
5 . Информационни центрове – специални места , в които децата и възрастните могат да получат информация или да се свържат с местните власти , не само в спешен случай . Самата идея на информационния център е наличието на информация за всички желаещи по всяко време .
От организационна гледна точка формите на включване на деца и младежи в процесите на взимане на решения могат да варират в широк спектър , но каквито и да са те , е важно да осигуряват гаранции за взимане предвид мнението на бъдещото поколение . При това не еднократно .
3.3 . Великобритания
По време на изграждането на нова детска болница в Дарби , Великобритания през 1992 г ., 130 деца са поканени да участват в групови дискусии и семинари , за да се установи какво искат от болницата . Децата са привлечени от местните начални и средни училища и са запитани какво харесват и не харесват , когато посещават болница , както и какво може да се подобри [ 5 ]. Консултацията се провежда преди работата на архитектите . Работата с децата дава на екипите идеи не само за вида на сградата и средата , която децата искат , но и как искат болницата да работи . Архитектите откриват , че процесът е поучителен и творчески . В тази инициатива има истински опит да се включат деца , преди да се вземат решения за болницата . Ето защо съществува реална възможност предложенията на децата да бъдат включени . От самото начало става ясно , че ролята на децата е да допринесат с мислите и идеите си , докато всички окончателни решения ще бъдат на здравния орган , отговарящ за болницата .
4 . ПРАКТИКАТА У НАС
България като страна от ЕС се развива и поддържа в частност стратегията за цялата европейска общност . Плановете за развитие на Съюза определят политики в различните области . Ключово е развитието за децата като бъдещето на обществото ни . Това лесно може да се проследи и от устойчиво нарастващите бюджетни разходи на Министерството на образованието и науката , Министерството на труда и социалната политика , Министерството на младежта и спорта и други релевантни ведомства през последните 10 + години . На местно ниво също може да се направи анализ на нарастващите разходи за младежки дейности в бюджетите на общините в цялата страна , за същия период . Въпреки незаменимите приноси на всичко това , условие за качествено израстване и подготовка на следващото поколение е осигуряването на благотворната среда за наследниците , което не на всяка цена е свързано с директно финансиране , а по-скоро с оперативното интериоризиране на финансирането .
Част от планираните средства най-общо представено могат да осигурят подкрепа чрез финансиране на проекти по програми директно от ЕС или през Българското правителство . Един такъв проект се реализира в училище на територията на Община Средец , с финансовата подкрепа от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г . с изпълнение на мярка 7 „ Основни услуги и обновяване на селата в селските райони “. Проектът „ Ремонт , оборудване и обзавеждане на СУ „ Св . св . Кирил и Методий “ гр . Средец “ попада по-скоро в рамката на стандартни мерки , насочени към подобряване на условията за средното образование , но се реализира сравнително нестандартно за практиката – прилагайки принципа за участие в процеса на вземане на решения на тези , за които е насочено това решение . В конкретния случай най-заинтересовани от добрите условия за учене са именно учениците . И това илюстрира оперативно интериоризиране на финансовата подкрепа в посока осигуряване на благотворна среда за активни млади граждани .
По същество , проектът е основен ремонт на сградния комплекс , ограничен от допустима за подпомагане финансова рамка . За гарантиране устойчивостта на вложените средства се налага намесите да се степенуват и да се дефинира пакет от строително-ремонтни работи със степен на завършеност . От изключително значение е
54 ГКЗ 3-4 ’ 2023