изпратения сигнал . Те са единствено наземни , като обикновено заснемат с по-висока скорост , но на по-малки разстояния .
1.1 . Интензитет и цвят на заснет облак от точки
В резултат от едно лазерно заснемане се получава облак от точки , всяка от които е определена чрез своите пространствени координати . 3-D геометрията , обаче не е единствената информация , описваща обекта . Освен 3-D пространствени координати , лазерният лъч , отразен от повърхността , носи и радиометрична информация за облака от точки наречена „ интензитет “ ( I ). Този интензитет може да се използва ефективно за откриване на определени характеристики в изследваните обекти , като пукнатини и кухини , влага , биоразрушаване ( мъхове и лишеи ) или износени части от стената . Стойността му е цяло число и варира в зависимост от отражателната способност на заснемания материал , ъгъла на заснемане и разстоянието до обекта . Например една метална повърхност би имала по-слаба рефлективна способност от бетонна такава . Съществуват скенери , които могат да калибрират интензитета .
Информацията за интензитета може да бъде полезна при регистриране на данни , извличане на специфични характеристики , класификация на обекти , сегментация или други анализи на повърхността , директно от облака от точки .
В допълнение към гореспоменатото , повечето лазерни скенери са оборудвани с вътрешна камера , която позволява оцветяването на точките на заснетия обект в реални цветове ( R , G , B ). Често в практиката , в допълнение към скенера , се използва и отделна камера , чийто изображения служат за оцветяване на облака от точки чрез последваща обработка .
Следователно , информацията , която се съхранява за всяка точка става : пространствено положение X , Y , Z , интензитет I , цветова гама R , G , B ( фиг . 2 ).
Фиг . 2 . Оцветяване на заснета фасада Проект за рехабилитация на сграда , Wellington Square , Оксфорд , Англия ( ляво – RGB оцветяване в реални цветове , дясно – интензитет )
1.2 . Геореферирне на облак от точки
Технологията на заснемане на един обект често изисква сканирането му от множество позиции ( скан позиции ), при което се получават множество отделни облаци от точки . Обединяването на отделните скан позиции обикновено се извършва посредством общи сканирани точки между два облака ( cloud-to-cloud 3 ). За по-големи обекти това може да доведе до нежелано отклонение в крайния резултат . Това налага създаването на хомогенна геодезическа мрежа от контролни точки , определени чрез традиционни измервания с добра точност ( GNSS , ъгловиoдължинни ), които да осигурят точността на облака в пространството .
Необходимостта от създаване на геодезическа основа може да е свързана с две цели :
• георефериране на облака от точки и привързване към определена координатна система ;
• обединяване на отделните заснети скан позиции в единна координатна система , която може да бъде и локална , с цел постигане на добра точност на модела .
2 . ИНТЕГРИРАНЕ НА 3D МОДЕЛИ 2.1 . BIM среда
BIM - Building Information Modeling или Строително Информационен Модел е процес на създаване на информационен модел или набор от данни под формата на графична и неграфична информация в споделено
33
Основната концепция на Cloud-to-Cloud метода е в процеса на регистрация да се намали количеството на използвани марки ( предварително измерени и с известни координати ), като в същото време се запази точността на продукта . Използването на хиляди припокриващи се точки от заснетата среда между съседни скан позиции може да даде добри резултати и да ускори процеса на събиране на данни . Методът обаче може да бъде удачен при условие , че се прилага само в среда , богата на геометрия ( градски – външни и вътрешни сгради ), а не в отворени пространства или линейни обекти , при които застъпването може да се окаже проблем .
ГКЗ 3-4 ’ 2023 33