цифрово пространство , известно като Common Data Environment , както и процесът по управление на този модел . BIM стои в основата на дигиталната трансформация на сферите на архитектура , строителство и инженерна дейност . Подобен модел съдържа информация за целия жизнен цикъл на даден проект и е в полза както на архитектите и инженерите ( при проектиране , анализиране , управление на ресурси , остойностяване и други ), така и в последствие за поддържане и експлоатация на обекта . Подобна организация на информацията предполага голяма ефективност и финансова полза . BIM моделите са изцяло координирани , като съставящите ги елементи са във взаимовръзка помежду си .
Сред геодезическите роли в един такъв модел се явява интегрирането на LiDAR и дигитализирането на реални обекти . Един 3D облак от точки спомага при изчертаването на обекти , а не само линии и подпомага изчисляването на точни количествени сметки .
За реализирането на подобна ефективност и вземането на стратегически решения в геодезическия сектор , е важно да е известно какво може да предложи технологията по отношение на внедряването на BIM и как могат да се използват съвременни цифрови технологии в полза на проектите . При създаването на един BIM модел , технологията , разбира се , не играе толкова важната роля , колкото управлението на информацията . Но тя от своя страна може да добави стойност при заснемането , създаване и обмена на тази информация .
Информацията от създадения координиран триизмерен модел на обекта може да предотврати конфликти при изграждането на отделни елементи на сградата и инсталациите .
2.2 . CAD среда
Наземното лазерно сканиране намира приложение при изчертаване на екзекутиви и верификация за изпълнението и изграждането на определени структурни елементи , от които след това зависи следващата фаза на строителството . Най-често 2D чертежите в строителството , базирани на облак от точки биват :
• Планове на сграда ;
• Фасадни чертежи ;
• Разрези ;
• Топографски снимки .
Този процес на векторизация може да се извърши директно от облака от точки . Преобразуването му в 2D или 3D модели става със специфични програми , съобразени с целта на проекта .
Обикновено CAD софтуерите не са проектирани да боравят с големи масиви от данни , като получените в резултат на лазерно сканиране . Обработката се извършва в отделен софтуер , специализиран в това . От своя страна обаче , изчертаването директно от облака от точки може да се осъществи в CAD среда , с помощта на външно приложение , каквото е Leica CloudWorx Plug-in за AutoCAD , Microstation или Revit .
При едно такова изчертаване , след заснемането на изградена строителна конструкция например , вече става известна реалната геометрия на обектите и може да се направи сравнение с проектната такава . С това става ясно дали положението на конструктивните елементи е изместено спрямо проектното . В този случай стремежът е към висока точност и детайлно заснемане .
Tози тип чертежи изискват особено внимание . Процесът на работа преминава от правилно създаване на работна координатна системa в средата на AutoCAD , задаване на различни сечения в зависимост от чертания детайл в процеса на работа и други , до създаването на краен продукт . На фигура 3 е представен един триизмерен обект в два различни изгледа : в равнина XY , фиг . 3 ( 1 ) и в равнината XZ , фиг . 3 ( 2 ).
Фиг . 3 . Планови изгледи
Фиг . 4 . Планово изчертаване на обекта
По този начин се създават чертежи , които максимално точно да отразяват действително извършените строителни и монтажни работи .
Фиг . 5 . Представяне на фасада на сграда в потребителска координатна система в средата на AutoCAD CloudWorx
34 ГКЗ 3-4 ’ 2023