геопространственото определяне на точки от местността с изключително висока точност .
2 . КРАТКА ТЕОРИЯ ЗА ПРАВАТА ФОТОГРАМЕТРИЧНА ЗАСЕЧКА
Постановка на задачата :
Нека имаме двойката аероснимки P1 и P2 ( фиг . 1 ) получени от центровете на проектиране S1 и S2 върху , които точките m1 и m2 са образите на т . M от местността .
Да се намерят координатите на т . M в местната координатна система OXYZ , при условие , че линейните и ъгловите елементи на външно ориентиране на снимките са известни . Решение : На фиг . 1 с векторите и ще означим проектиращата връзка между центровете на проектиране
S1 и S2 и изображенията на т . M върху снимките – т . m1 и
m2 съответно . С векторите и - съответно ще означим проектиращите лъчи от центровете на
проектиране S1 и S2 и точката от местността M , а с вектора
- базата на фотографиране между центровете S1 и S2 .
Фиг . 1 . Права фотограметрична засечка
От съдържанието на фиг . 1 следва , че при известни елементи на външно ориентиране , което е предпоставка за определена и на елементите на взаимоно ориентиране на двойката снимки , може да бъде изпълнено изискването за т . н . компланарност на едноименните проектиращи лъчи , което се представя с уравнението :
Във формула ( 1 ) векторът е известен по условие , тъй като са известни координатите на центровете на фотографиране :
Освен това след измерването на образните координати на едноименните точките m1 и m2 представляващи образа на т . М върху лявата и дясната снимка , и използвайки елементите на външно ориентиране
векторите могат да бъдат определени . Изхождайки от факта , че векторите
са колинеарни два по два следва , че е в сила равенството :
Където N1 и N2 са някакви скаларни множители явяващи се функция на съставящите на базата на
фотографиране - вектора и координатите на т . m1 и m2 във образната координатна система на снимките .
( 1 )
Т . е . ако са известни стойностите на векторите
и то координатите на т . М от местността могат да бъдат определени чрез измерване на образните координати на нейните образи - точките m1 и m2 върху съответната снимка от стереодвойката .
От тук следва и основното съдържание в същността на правата фотограметрична засечка , а именно : При известни линейни и ъглови елементи на външно ориентиране на аерофотоснимките в зададена координатна система , координатите на която и да е точка от местността могат да бъдат получени в тази координатна система , чрез измерване на нейните образни координати най-малко върху две припокриващи се аерофотоснимки .
3 . ОСНОВНИ ЕТАПИ НА ИЗЧИСЛИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС В AGISOFT METASHAPE PROFESSIONAL
Всички които са запознати със софтуерния продукт за цифрова фотограметрия Agisoft Metashape Professional занят , че основните изчислителни етапи с чисто фотограметрично съдържание за този софтуер ( всъщност те са анлогични и за повечето от другите софтуерни продукти ) са три , а именно :
• Подреждане ( взаимно ориентиране на аероснимките );
• Измерване на опорните GCP точки ;
• Определяне на линейните и ъглови елементи на външно ориентиране на снимките чрез т . н . решаване на аеротриангулация .
Т . е . след приключването тези етапи са налице условията за прилагането на теорията и на правата фотограметрична засечка с цел създаването на т . н . плътен облак от точки , а след това и реализация на алгоритмите за създаване на цифрови модели на терена TIN и DEM , ортофотоизображения и други фотограметрични продукти .
Основният технологичен петап , който оказва решаващо влияние върху точността и качеството на крайните продукти е формирането на плътния облак от точки . В основата на този процес лежи автоматичната идентификация на съответните едноименни точки от снимките , която винаги се извършва с някаква степен на достоверност – различна от 100 %.
Както беше отбелязано по-горе всички тези технологични процеси са напълно автоматизирани и протичат без участието на оператора .
Разбира се за обикновения изпълнител това , което се генерира на изхода на програмата е окончателен продукт , не подлежащ на допълнителна корекция и подобряване на точността и качеството .
В много случаи обаче се налага , от обработваните аерофотоснимки да се извлича геопространствена информация за точки , за които чрез стандартна последователност на работа това е невъзможно .
Типичен пример в това отношение е основната претенция на АГКК въз основа на , която се отрича надежността и точността на фотограметричната технология базирана на аероснимки получени от БЛА за създаване на кадастрални карти , а именно : проблемът за точното определяне на контурите на сградите чрез векторизация на техните покривни линии от ортофото изображения .
Като други подобни примери могат да се посочат :
24 ГКЗ 3-4 ’ 2023