• Проблеми възникващ от невъзможността на софтуера автоматизирано да опознае едноименните точки върху различните снимки принадлежащи към някои високо стърчащи над терена обекти – такива като високи комини , особено електрически стълбове и ферми , тесни и високи сгради и т . н ., което прави невъзможно определянето на техните височини по генерираните 3D облаци от точки или създаваните TIN ( DEM ) модели ;
• Затруднено автоматизирано създаването на точни 3D фасадни модели на сградите заради наличието на много паразитни шумове ( изобразени върху снимките обекти от вътрешността на помещенията , климатици , антени , висящи кабели и др .)
• Точното определяне на местоположението на високи масивни огради и т . н .
Практическият опит показва , че един от възможните подходи за решаване на тези проблеми е , вместо алгоритъма за автоматична идентификация заложен в софтуерния продукт , за този тип обекти да се приложи класическият визуален метод за опознаване на съответните едноименни точки и последващо ръчно измерване на техните образни координати върху съответните снимки .
Именно този подход по своята същност води до решаването на тези проблеми чрез прилагане на правата фотограметрична засечка . При това , образните координати на точките от снимката не се определят автоматично от софтуера , а в режим на ръчно измерване , което от своя страна изисква добри познания по геодезия , фотограметрия и дешифриране аерофотоснимки .
4 . СЪЩНОСТ НА ИЗМЕРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
Същността на предлагания подход за работа се състои в следното :
След приключване на етапа „ optimize cameras “ ( фиг . 2 ), чрез изпълнението на който всъщност се определят елементите на външно ориентиране на всички снимки включени в проекта , от оператора , в ръчен режим се извършва визуално дешифриране и опознаване на образите на наличните върху взаимно припокриващите се снимки интересуващи ни подробни точки .
Фиг . 2 . Състояние на фотограметричния модел след етап optimize cameras
На фиг . 2 са показани резултатите по определяне на елементите на външно ориентиране за всяка от аерофотоснимките . Това са трите линейни елемента пространствени координати на центъра на фотографиране – Х , У , Z и трите ъглови елемента на външно ориентиране на аероснимката – ъгъл на завъртане – Yaw , напречен ъгъл на наклона - Pitch и надлъжен ъгъл на наклона - Roll определени във Втората система елементи на външно ориентиране и получени по строгите формули на проф .
Лобанов [ 4 ] , чрез използването на измерените образни и геодезически координати на опорните GCP точки .
За изпълнение на ръчното измерване , чрез ползване на функцята „ Zoom ”, върху снимковите изображения в режим създаване на нова контролна точка ( new marker ), с помощта на курсора се извършва колкото е възможно поточна идентификация ( на ниво пиксел ) на едноименните точки от изображението на интересуващия ни обект ( фиг . 3 ).
ГКЗ 3-4 ’ 2023 25