Точките от опорната мрежа могат да бъдат сигнализирани с единични или двойни призмени адаптори , поставяни на сегментни анкери M8 ( фиг . 9 ).
Фиг . 9 . Точки от опорната мрежа на " Eлипc Цeнтър “, фиксирани с единичен и двоен адаптор върху анкер M8 .
Същият принцип на използване на адаптори може да се приложи при GNSS измервания , като се използват два приемника и същият софтуер за интерполация .
5.2.1.3 . Измерване и обработка на мрежата
При измерването е използвана тотална станция с ъглова точност 2 " ( 0.5 mgon ), дължинна точност 1 mm .
Измерването на опорната мрежа е извършeно от 4 станции , избрани така , че да има видимост поне към 8 точки от опорната мрежа , като минимум 3-4 точки да са видими и от съседни станции . От всяка станция координатите на видимите опорни точки са измерени в локална за станцията координатна система . Трансформирането на локалните системи от отделните станции в единна локална координатна система на сградата ( ориентирана по главните оси на елипсата ) е извършено чрез съвпадане на общите точки . Поради получените малки несъвпадения в координатите на общите точки – порядък 1-2 mm , изравнение на мрежата не е правено .
Измерванията са обработени със софтуер към адапторното устройство , който чрез интерполация определя координатите на точката в основата на адаптора и изключва влиянието на наклона на уреда . Поради възможност за по-точно 3D фиксиране на призмите спрямо търсената точка , с този подход се постига точност , съизмерима с точността на тоталната станция - от 1 до 3 mm .
От измерените координати на двете призми
P1 ( X1 , Y1 , Z1 ) и P2 ( X2 , Y2 , Z2 ) ( фиг . 8,9 ), са изчислени координатите на търсената точка P3 ( X3 , Y3 , Z3 ) по следните формули :
X3 = 2 . X2 – X1 ; Y3 = 2 . Y2 – Y1 ;
Z3 = 2 . Z2 – Z1 .
Характерно за посочените формули е , че не се използват тригонометрични функции и няма нужда от 3D анализ на 8 те квадранта , в които е възможно да попадат призмите , което осигурява инвариантност и непрекъснатост на решението при произволна ориентация на оста на сигналното устройство ( фиг . 9 ). Особено удобство е фактът , че адапторите остават неподвижни през цялото време на измерванията на подробните точки и не се влияят от качествата на фигуранта .
Допълнителна полза при измерване на две призми е наличието на контрола към всяка измерена точка ( разликата в полученото разстояние от координатите на призмите Lизм . и фиксираното от адаптора разстояние между призмите Lфикс .): Еps = abs ( Lфикс – Lизм ) < 1mm , където : Lфикс = 100mm = фиксирано разстояние между призмите , Lизм = sqrt (( X2 – X1 ) 2 + ( Y2 – Y1 ) 2 + ( Z2 – Z1 ) 2 ). Приемлив недостатък на метода е допълнителното време за измерване на втората точка , което се компенсира от това , че не е необходимо вертикализиране на адаптора по време на измерването .
За разпознаване на точките , извършване на интерполацията и анализ на точността ( стойността на Eps ) по време на измерването е създадена програма на програмен език Visual C ++, която e вградена в 2 " тотална станция , работеща с OS Windows CE .
Използването на адаптора осигурява еднаквото му поставяне и при всички следващи етапи на измерванията .
5.2.1.4 . Сравнение на типовете опорни мрежи
Новопредложената система и технология за изграждане и използване на прецизна опорна геодезическа мрежа ( фиг . 5 ) се различава от тези , използвани при традиционните прецизни опорни мрежи за такъв тип обекти . Разликата се състои в няколко показателя :
• Не се използват трайно стабилизирани стълбове за наблюдение с устройства за принудително центриране . Вместо това точките от опорната мрежа се стабилизират трайно със сегментни анкери М8x60 върху стоманобетонни елементи от конструкцията на сградата и на терена около нея . Характерно е , че част от точките на опорната мрежа са по плочите на високите етажи ;
• Сигнализирането се извършва с единични или двойни призмени рефлектори , завити върху сегментните анкери М8x60 и оставащи върху тях за цялото време на измерванията на подробните точки ;
• Измерването на мрежата се извършва по групи от точки от свободно избрани станции със застъпване на минимум 4 до 8 броя идентични точки от опорната мрeжа , измервани от съседни станции . Това действие се извършва в началото , средата и в края на измерванията за получаване на допълнителни контроли на точността ;
• За трансформацията от Локалната координатна система на всяка станция в координатна система на сградата , се извършват 3 транслации по оси X , Y , Z и една ротация по ос Z . Обикновено несъвпаденията при разстояния до 100 m са от порядъка на 1-2 mm ;
28 ГКЗ 3-4 ’ 2021