Геодезия, Картография, Земеустройство 3-4'2021 | Page 31

Проектирането на фасадата започва с геодезическо заснемане и съставяне на 3D модел на съществуващата стоманобетонна конструкция - „ Eкзекутивен модел “;

От участие на инж . Хр . Христов в над 30 успешно завършени обекта , може да направи извода , че готовата стоманобетонна конструкция се изпълнява в България с отклонения от проектното хоризонтално и вертикално положение в диапазона от 30-50 mm [ 4 ]. Тези стойности правят невъзможно проектирането на фасади без извършване на предварително прецизно 3D заснемане на съществуващата конструкция ( екзекутивно ).

Отклоненията от проекта се дължат както на неточности при трасирането на сградите , така и на неточности при изпълнение на кофражните работи [ 4 ].

Този факт може да бъде анализиран и частично компенсиран в следващите етажи , ако след декофриране на конструкцията на даден етаж се направи повторно геодезическо заснемане на колоните и плочите на изпълнената етажна конструкция .

Това заснемане може да се използва и за нуждите на фасадния инженеринг , при което проектирането на фасадата може да се извършва паралелно със строителството на сградата .

5.2.3 . Решение , подготовка , трасиране и монтиране на фасадните елементи 5.2.3.1 . Проект на фасадата

Вече се посочи , че архитектурната форма на сградата от фиг . 2 представлява наклонен на 7 ^о елиптичен цилиндър . Получената гладка цилиндрична повърхнина на фасадата , е апроксимирана с 1100 триъгълни фасадни модула с троен стъклопакет ( фиг . 10 ). Всеки един от тези 1100 триъгълни модула лежи в своя локална равнина , която математически се определя от 3D точка ( център на модула ) и нормалния вектор на тази равнина . Създаден е числен 3D модел на фасадата , съгласно с параметрите на геометрията , зададени в Архитектурния проект („ Проектен модел “) ( фиг . 5 ).

Фиг . 10 . Триъгълен фасаден модул

Съединяват се „ Eкзекутивен модел “ и „ Проектен модел “ в единен 3D модел .

Извършва се 3D анализ на отклоненията на изпълнената конструкция спрямо проектния модел и се намира минималното разстояние между проектен триъгълен модул и реалната стоманобетонна конструкция . Минимално се увеличават двата радиуса на проектната елипса с цел да се осигури изискваното минимално разстояние от 200 mm за монтаж и вентилируемост на фасадата ;

5.2.3.2 . Подготовка , аналитично и графично определяне на входни данни и данни за трасиране

Характерно за всички параметрични сгради е изискването сложните 3D компютърни форми да се „ пренесат “ на точните местоположения върху реалната конструкция , в случая , с максимални отклонения до 4 mm [ 4 ].

Директното 3D трасиране с тотална станция на модулите по време на монтажа е изключително трудоемко и практически невъзможно , поради липса на видимост от скеле , платформи на монтажниците и подаващия фасадните модули кран .

Поради това бе предложен начин , по който тази сложна геометрична форма , на базата на геодезическата основа и подготовка , да бъде монтирана относително бързо и лесно от монтажниците с използването само на прави ъгли и ролетки .

Идеята е трасирането на модулите от фасадата на „ Елипс Център “ да се сведе до предварително 3D определяне положението на 6-те носещи конзоли на всеки от 1100-те модула , след което всеки модул се подава с кран и се фиксира върху конзолите .

За избягване на директното трасиране на носещите конзоли с тотална станция е използван алтернативен подход :

• На нивото на етажните плочи , приблизително в мислената пресечна точка на равнините на всеки шест триъгълника ( три горни и три долни модула ) е поставен метален анкер М8 , оста на който определя една приблизителна 3D l нормала в точката на пресичане . По този начин са монтирани 1100 сегментни анкери ( фиг . 6 и 7 ) по цялата фасада ;

• Последователно , върху всеки един от тези 1100 анкера се завива показаният адаптер ( фиг . 7 ) и се измерват с тотална станция координатите на двете отражателни призми . Двете призми дефинират посоката на вектора , а чрез линейна интерполация по формула от 5.2.1.3 . се определят координатите на началната точка на вектора върху стоманобетонната етажна плоча ;

• Съставя се числов 3D модел с посоките и приложните точки на всички вектори ;

• Извършва се софтуерно определяне на точките на пресичане на проектната равнината на всеки триъгълен модул с измерените вектори на трите най-близки анкера ( фиг . 12 );

• Изчисляват се дължините на векторите в трите края на всеки модул – върховете на векторите определят равнината , в която трябва да лежи съответният модул ( фиг . 11 ) ( L = 114 mm , L = 126 mm , L = 128 mm ).

• Свързването на върховете на векторите е представено на фиг . 11 със зелени линии ;

• Тъй като векторите , определени от анкерите , са приблизително насочени по време на монтажа им , софтуерно се определят реалните места на върховете на триъгълният модул – червени линии на фиг . 11 и местата на конзолите се трасират ортогонално .

ГКЗ 1-2 ’ 2021 29