Геодезия, Картография, Земеустройство 1-2'2022 | Page 59

многократно декан на АЛФ , ректор на СУ и министър на различни министерства в различни български правителства . През 1921 г . в този факултет е създадена катедрата „ Геодезия и културна техника “. В някои от източниците катедрата е била : „ Геодезия и агро-културна техника “. В тази катедра Йордан Ковачев продължава преподавателската си работа до края на дните си .

След взето решение от Академичния съвет на СУ на 20.02.1925 г ., през летния семестър на 1925 г . се открива Лесовъдският отдел към АЛФ . Любопитно е да се знае , че са приети само 20 редовни студенти от 50-те кандидати . Право да кандидатстват за студенти в Лесовъдния отдел са имали само мъже с българско гражданство , завършили Лесовъдния отдел на Техническото училище в София ( сега Професионална гимназия па архитектура , строителство и геодезия „ Хр . Ботев “), земеделските училища в Садово и Русе , завършилите гимназия и военното училище . Министерството на земеделието и държавните имоти още същата година предоставя за обучението на студентите от Лесовъдния отдел две Учебно-опитни горски стопанства ( УОГС ): в с . Юндола „ Гешова планина ” ( сега УОГС „ Георги . Аврамов ”), намиращо се в район на иглолистни гори в Родопите , и в с . Бързия „ Петрохански проход ” ( сега УОГС „ Петрохан ”), намиращо се в район на широколистни гори в Стара планина . АЛФ първоначално се помещава в Духовната семинария в кв . „ Лозенец ”. От 1928 г . АЛФ се премества в новопостроената сграда на ул . “ Княз Симеон Търновски ” ( сега ул . “ Драган Цанков ”) № 4 , където от десетилетия се помещава Биологическият факултет на СУ .

В края на 20-те години на ХХ в . новата сграда на АЛФ впечатлява с монументалност и стил . Тя е построена от големия български арх . Георги Овчаров ( 1889-1953 ) през периода 1927-1930 г ., след като големият немски арх . проф . Херман Бухер я проектира и му я възлага за строителен надзор и контрол . Сградата е с фасади от фугирани тухли , имитиращи средновековните манастири и кули . Просторните аудитории и кабинети , богатата библиотека и интересните музейни сбирки създават отлични условия за работа на преподаватели и студенти . В изграждането на сградата участват държавата и Рокфелеровата фондация , която е отпуснала 16 млн . лв . до 1928 г . за довършване на главното здание и за обзавеждане на Фитопатологичната лаборатория – Снимка 2 . Към Агрономо-лесовъдния факултет са били : Централният земеделски институт и Централният метеорологичен институт .

Снимка 2 . Сградата на Агрономо-лесовъдния факултет при СУ

50 години след основаването си , през 1938 г ., СУ „ Св . Климент Охридски “ има 7 факултета , 72 института , клиники , авторитетни преподаватели и чуждестранни лектори , богат библиотечен фонд и издава собствено научно списание „ Годишник на СУ ”.

Катедрата към Физико-математическия отдел ( отделение ) на Висшето училище , е основана 4 години след откриването му , през втория семестър на учебната 1891-1892 г . Според [ 3 , 4 ] тя e била с наименование „ Математическа физика , механика и астрономия ”. Първи неин ръководител , който е водил и лекциите по „ Астрономия ”, е Марин Желязков Бъчеваров ( 1859 ‒ 1926 ). Според [ 2 ] тази катедра е била с наименование „ Астрономия и геодезия ”, което по-късно е съкратено на „ Астрономия ”, и е сформирана през 1894 г ., т . е . 10 години преди прерастването на Висшето училище в университет . Астрономическата обсерватория към катедрата е открита през 1898 г . в резултат на отпусната държавна субсидия и направени дарения от Столичната община , княз Фердинанд и Парижката обсерватория . Една година преди откриването на Обсерваторията , през 1897 г ., е доставен първият съвременен наблюдателен астрономически инструмент в България – 6-инчов ( 15,2 сm ) рефрактор .

Проф . Марин Бъчеваров има големи заслуги за въвеждането на учебната дисциплина „ Астрономия ” в първото Висше училище в България и за построяването на първата учебна астрономическа обсерватория към него . Истинската му фамилия е „ Бъчваров ” и е била променена от самия него . Той е завършил Реална гимназия в гр . Николаев , Русия , и Физико-математическия факултет на Московския университет през 1884 г . И двете му обучения са били със стипендии от българското правителство . На 15.02.1892 г . Министерството на народното просвещение го назначава за първостепенен учител при Софийската класическа и реална гимназия и за извънреден преподавател по „ Астрономия ”, а през 1893 г . - за редовен преподавател по „ Астрономия ” във Физикоматематическия отдел на Висшето училище . Проф . Бъчеваров е основател на Софийската метеорологическа служба от 01.02.1887 г . и на първата постоянна метеорологическа станция в България . Той организира първите метеорологични и магнитни наблюдения в България през 1883 г ., продължили до 1926 г . Бил е ректор на Висшето училище през 1895-1896 г . и на СУ през 1904- 1905 г . В първите десетилетия на Висшето училище и на СУ , по тогава действащите правила , ректорските мандати са били едногодишни и не трябвало да са последователни . Проф . Бъчеваров е бил 5 пъти декан на Физикоматематическия отдел , прераснал по-късно във факултет . В личния си дневник той пише , че съжалява за огромната си ръководна , административна и организационна заетост през годините , заради която не му е останало време за научно-изследователска и публикационна дейност . Автор е само на три статии : „ Метеорологически наблюдения за София от 1-й март 1887 г . до 1-й март 1889 г .”, издание 1889 г .; „ Няколко бележки за климата в София ”, издание 1889 г . и „ Магнитни наблюдения в България през ХІХ столетие ”, издание 1904 г .

Лекциите му по „ Астрономия ” от учебната 1894-1895 г ., които са запазени само като литографски платки , са били с 3 раздела : сферична астрономия , планети и небесна механика . През 1897 г . общият курс по „ Астрономия ” е бил разделен на 4 самостоятелни курса : сферическа астрономия , практическа астрономия , небесна механика и астрофизика . От 1904 г . те са

ГКЗ 1-2 ’ 2022 57