обединени в 2 курса : „ Сферическа и практическа астрономия ” и „ Теоретична астрономия ”. През 1910 г . се обособява Астрономическият институт при СУ .
1.4 . Първата Университетска астрономическа обсерватория в България
Първата в България Училищна / Гимназиална , а покъсно Университетска , астрономическа обсерватория е открита през 1898 г . в София , в Княз-Борисовата градина . Тя е построена , след като Общинската управа , в присъствието на кмета Димитър Яблански ( 1858-1937 ), дарява на Висшето училище в София 600 кв . м „ градско място ” в Княз-Борисовата градина съгласно Протокол № 55 / 01.09.1897 г . Теренът е бил част от общинското пасище на с . Слатина , което е достигало до Орлов мост . Обсерваторията е построена върху терен , който тогава е бил отдалечен от столицата и с добра астрономическа видимост на нощното небе . Обсерваторията е била обзаведена с модерни за времето си астрономически инструменти : 16-сантиметров телескоп-рефрактор от британската ( ирландска ) фирма „ Груб ”; зенитни и меридианни телескопи и кръгове : 11-сантиметров рефрактор , производство на „ Карл Цайс ”, малък зенитен телескоп , астролябия и др ., както и няколко прецизни часовници ; звездни карти и атласи . Увеличаването на застроеността в София обаче увеличава осветеността на нощното небе в района на Борисовата градина и влошава астрономическата видимост . Поради тези факти и обстоятелства , в средата на 70-те години на ХХ-ти век . обсерваторията спира наблюденията си .
Много интересен факт е , че сред астрономическите инструменти и пособия е била и личната зрителна тръба на д-р Петър Берон ( около 1799-1871 ). Тя е произведена от фирмата „ Merz “ в Мюнхен през втората половина на ХIХ-ти век , с увеличение 500 пъти . През 1886 г . племенникът на д-р Петър Берон – Стефан Р . Берон дарява тази зрителна тръба на Българското книжовно дружество ( БКД ), по-късно прераснало в Българска академия на науките ( БАН ), а БКД я дарява на Университетската астрономическа обсерватория . Известно е , че д-р Петър Берон е завършил медицина в Сорбоната в Париж ; бил е известен български лекар , стопански и просветен деец , голям дарител , учененциклопедист , педагог , философ и естественик . Неговата зрителна тръба е първият телескоп , използван дълги години за обучението на учениците и студентите по „ Практическа астрономия ”, в т . ч . и от първия асистент по астрономия у нас Йордан Ковачев . Зрителната тръба на д- р Петър Берон от години се намира в Националния политехнически музей в София . Тя е изобразена на обратната страна на банкнотите с номинална стойност 10 лв ., емисии 1999 г ., 2008 г и 2020 г . – Снимка 3 :
Снимка 3 . Зрителната тръба на д-р Петър Берон , изобразена на обратната страна на банкнотите с номинална стойност 10 лв .
Снимка 4 . Университетската астрономическа обсерватория , заснета на 26.11.1899 г . от първия асистент по астрономия Йордан Д . Ковачев
1.5 . Кариерно развитие и публикации на Йордан Ковачев след 1908 г .
По неизвестни причини първият асистент по астрономия , който е и първи астроном-наблюдател в България , Йордан Ковачев не се сработва с ръководителя на катедрата проф . Марин Бъчеваров , който е 16 години по-възрастен от него . В началото на 1904 г . Йордан Ковачев напуска катедрата , след като е работил в нея около три години . Научните му специализации продължават на най-високо европейско и световно ниво , но в друга , актуална и днес научна област , свързана с астрономията , а именно областта на висшата геодезия . През 1904 г . той заминава на двегодишна специализизация по „ Висша геодезия ” в Сорбоната в Париж , а след това - на едногодишна специализация в Пруския геодезически институт в Потсдам , също по „ Висша геодезия ”. Ковачев е владеел перфектно , писмено и говоримо : френски , немски и руски . В източниците , които са използвани тук , не се откриват данни с точни дати за дейностите , с които се е занимавал Йордан Ковачев от 1908 г . до 1917 г ., когато той е бил избран за професор по „ Математическа география ” в Географския институт при СУ , преобразуван по-късно на Географски факултет . По същото време , а и след това , той е преподавал „ Геодезия ” и във Военното на Н . В . училище .
През 1914 г . Йордан Ковачев публикува в том 30 на Сборника за народни умотворения и народопис обширно изследване : „ Народна астрономия и метеорология : принос към българския фолклор “ [ 5 ]. Този негов голям труд е плод на обширно теренно проучване , проведено лично от него в продължение на няколко години . За целта той е подготвил подробен въпросник , по който респондентите е трябвало да разкажат това , което знаят по поставените въпроси . Въпросникът съдържал 91 въпроса . Сведенията за книгата са събирани от следните околии : Анхиало , Балбунар , Босилеград , Берковица , Брезник , Бяла Слатина , Белоградчик , Враца , Габрово , Дупница , Казанлък , Каръ Агач ( сега в Турция - с . Караагач , околия Одрин ; през 1912- 1913 г . и 1915-1919 г . е била част от българската държавна територия ), Котел , Кула , Кюстендил , Лом , Орхание ( сега Ботевград ), Плевен , Панагюрище , Радомир , Самоков , София , Станимака ( сега Асеновград ), Троян , Трявна , Трън , Търново , Фердинанд ( сега Монтана ), Хасково , Цариброд ( сега Димитровград в Сърбия ; от 1879 до 1920 г . е център на околия в Княжество / Царство България ), Чирпан , Одрин и Македония ( Велес , Охрид , Прилеп , Струга , Битоля , Драма , Щип ). Получените сведения от тези места в основни линии са били идентични с малки вариации . Това недвусмислено е показвало , че става дума
58 ГКЗ 1-2 ’ 2022