литературни източници , пълното наименование е било „ Астрономия и геодезия ” [ 2 ]. Преподавал е от 01.09.1901 г . до 01.01.1904 г . в ръководената от проф . Марин Бъчеваров катедра .
Снимка 1 . Проф . Йордан Давидов Ковачев ( 1875 – 1934 )
Поради трудно сработване и разногласия с проф . Марин Бъчеваров , Йордан Ковачев напуска СУ и заминава да продължи образованието си във Франция и в Германия . От началото на 1905 г . до 1908 г . той специализира две години по „ Висша геодезия ” в Сорбоната в Париж и една година в Пруския геодезически институт в Потсдам . Тук е мястото да отбележим , че Пруският ( имперски ) геодезически институт в Потсдам е бил една от найавторитетните геодезически институции в Европа . През 1930 г . научен екип от този Институт , под ръководството на известния немски геодезист и астроном проф . д-р Мюлинг , и на българския астроном , математик и геодезист полк . д- р Владимир Христов ( 1902-1979 ) от Географския институт при Министерството на войната , извършват синхронни астрономически наблюдения на звезди от Потсдам и от София за определяне на разликите в географските дължини на Потсдам и София . В София наблюденията са проведени от Астрономическата кула , намираща се в градинката зад Централния военен клуб , считана оттогава за Главната астрономическа точка на България . Така , още през 1930 г . България се свързва с Гринвическия ( нулев , световен ) меридиан , т . е . с Европа и света .
След завръщането си в България , след 1908 г . Йордан Ковачев преподава по различни учебни дисциплини на студентите от специалност „ География ” в СУ . Асистентът Венцеслав Черноколев ( 1896-1927 ), който преподава по „ Астрономия ” от 1924 г . до 1927 г . в Катедрата по „ Астрономия и геодезия ”, завещава спестяванията си от 25 000 лв ., предвидени за специализацията му в чужбина , за създаване на дарителски фонд в подкрепа на най-добрите научни постижения . За целта фондът е трябвало през 3 години от лихвите на вложената сума да присъжда премия на найдобрите отпечатани трудове по астрономия и геодезия . Фондът е съществувал до 40-те години на ХХ в . и е единственият в историята на България , посветен на астрономията и геодезията [ 2 ].
1.2 . Комплицираната академична история на първия български университет от 1888 г . до 1937 г .
Академична история на първия български университет е доста трудна и сложна по времето , когато в него е учил и преподавал Йордан Ковачев . Университетът е бил създаден през 1888 г . като Висш педагогически курс към Първа мъжка реална и класическа гимназия в София . Основаването му е станало на 01.10.1888 г . с Временен правилник , в който е било предвидено само едно научно отделение ( отдел ) - Историко-филологическото . През учебната 1889-1890 г . се открива второто отделение на Висшето училище - Физико-математическото , а през 1892 г . - Юридическият факултет . През 1894 г . е приет нов закон за Висшето училище , съгласно който то има три факултета : Историко-филологически ,
Физикоматематически , който е бил с два профила : приложен и педагогически ( Физическият факултет се отделя като самостоятелен 70 години по-късно , през 1963 г .) и Юридически факултет .
През 1904 г . Висшето училище се преобразува в Университет под името „ Български университет „ Братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово ”. Големият финансист , търговец и банкер Евлоги Георгиев ( 1819- 1897 ) от Карлово , изпълнявайки волята и на своя брат Христо Георгиев ( 1824-1872 ), дарява и завещава място от 10200 кв . м и 6 800 000 златни лева за построяване на сграда и издръжка на Висше училище в София . През периода от 1918 г . до 1923 г . се откриват 4 нови факултета : Медицински , Агрономо-лесовъдски , Богословски и Ветеринарно-медицински .
На 03.01.1907 г ., при откриването на Народния театър в София , студентите освиркват и замерят със снежни топки каляската на Княз Фердинанд І Български ( 1861-1948 ) поради малкия брой раздадени покани на студенти за тържеството - само 60 бр ., които те са върнали в знак на протест . Скандалът е огромен и заради него Университетът е бил закрит , а преподавателите – уволнени . Поради несъгласие с тези действия срещу Университета , тогавашният министър на народното просвещение проф . Иван Шишманов ( 1862-1928 ), който е и преподавател в СУ , подава оставка и напуска . Назначен е нов министър на просвещението Никола Апостолов ( 1866-1952 ), който се опитал да върне на работа част от уволнените професори . Те обаче отказали , докато не бъдат върнати на работа всичките им колеги . Тогава министър Апостолов назначава за преподаватели гимназиални учители и чужденци . Така Университетът е бил открит отново през есента 1907 г ., след прекъсване от 8-9 месеца , но без преподаватели по основни учебни дисциплини и без целия Юридически факултет . Тази криза е принудила княз Фердинанд , министър-председателя Александър Малинов ( 1867-1938 ) и новия министър на просвещението Никола Мушанов ( 1872-1951 ) да върнат на работа от края на м . януари 1908 г . всички уволнени професори и да възстановят правата на изключените студенти .
Още през 1898 г . в Историко-филологическия факултет се учредява катедра „ География и етнография ”, с което се полага началото на обучението на студенти от специалност „ География ”. След 1908 г . в тази катедра преподава завърналият се от Франция и Германия Йордан Ковачев . Началото на висшето агрономическо образование в България се поставя през 1921 г . с откриването на Агрономо-лесовъдския факултет ( АЛФ ) при СУ . Първи декан на АЛФ е агроикономистът проф . Янаки Моллов ( 1882-1948 ), който по-късно е бил
56 ГКЗ 1-2 ’ 2022