водещите принципи на разработваната от Министерството на образованието и науката „ Стратегия за развитие на средното и висшето образование след 2020 г .“, формулиран като „ академична автономия , съчетана със сътрудничество между държавните институции , висшите училища и потребителите на кадри “, изисква прилагането на принципно нов подход при подготовката на геодезическите кадри .
Съобразявайки се с поставения в „ Стратегията ...“ основен акцент върху „ Дуалното обучение “, т . е . обучение във и чрез парктиката , като изключително важен фактор за връзка между науката и бизнеса , поглеждайки през призмата на бъдещето , което чука на вратата , можем да твърдим следното : ускореното широко внедряване в геодезическата практиката на новите технологии за събиране на геопространствени данни за местността , е от особена важност за технологичното развитие на сега завършващите геодезисти . Това е трамплинът , който ще позволи качествен скок в създаването на подходяща бизнес среда за реализиране на „ Стратегията за развитие на висшето образование и дуалното обучение “ в областта на геодезията и геоматиката .
Несъмнено , овладяването на общоприетите геодезически технологии , базирани на линейно ъгловите и GPS измервания също е от важно значение за подготовката на инженера геодезист . Тези технологии , обаче , вече са класика в геодезията , и така както развитието на класическите топографски методи за заснемане с помощта на мензула и кипрегел днес са само един носталгичен спомен , така и ходенето по полето с отражателя или GPS за събиране на подробни точки неминуемо ще остане в миналото .
4 . ФАКТОРИ , |
СТИМУЛИРАЩИ |
ВЪВЕЖДАНЕ |
НА |
ВЪРХОВИ |
ТЕХНОЛОГИИ |
В |
ГЕОДЕЗИЧЕСКАТА |
ПРАКТИКА |
|
|
|
От казаното по-горе , по отношение на геодезическата специалност следва логически обвързаният извод : Практическото реализиране на „ Стратегията за развитие на висшето образование в България за периода 2021-2030 г .“ е немислимо без ускореното и масово внедряване в геодезическата професия на новите дистанционни технологии за събиране на геопространствени данни за местността и особено тези , базирани на използването на БЛА .
Да се отговори на въпроса „ как да стане това “, не е толкова лесна задача . Както при всяка техническа революция , така и при цифровата , развитието на прогреса е свързано с влиянието на редица фактори . За поподробно изясняване на проблема ще се позова на проведено от списание „ Икономист “ [ 4 ] изследване за влиянието на факторите , стимулиращи въвеждането на цифровите технологии в земеделското производство . В цитираната публикация възможните пречки и рискове при въвеждането на иноватовни технологии са представени със следната графика ( фиг . 4 ):
Фиг . 4 . Фактори , влияещи на въвеждането на съвременни иноватовни технологии в геодезическата практика
Анализирайки влиянието на първите три по значимост от показаните на диаграмата фактори , отнесено към внедряването в геодезическата практика на цифровата фотограметрия и въздушното лазерно сканиране ( които по своята същност са чисто цифрови технологии ), могат да се направят следните разсъждения :
4.1 . Относно влиянието на фактора „ Размер на инвестициите “
За геодезическата практика влиянието на този фактор е доста значително . Закупуването на подходящо специализирано техническо оборудване и софтуер , покриващо изискванията за точност и осигуряващо максимална степен на автоматизация , от финансова гледна точка представлява доста сериозна инвестиция .
Така например , базовата стойност на един от наймасовите и сравнително най-евтини безпилотни летателни апарати , подходящи за фотограметрични цели Phantom 4 RTK в комплект с мобилната станция DJI D-RTK 2 е на стойност около осемнадесет хиляди лева . Добавяйки някои допълнителни аксесоари , в това число качествен таблет от серията Apple , стойността на готвия комплект за работа може да достигне 20-22 хилади лева .
Ако направим справка за стойността на въздушното лазерно-сканиращи системи , там нещата стоят още по-
60 ГКЗ 1-2 ’ 2021