сложно . Така например , един от най-добрите образци лидарни системи , монтирани на БЛА – RiCOPTER на компанията RIEGL е на стойност около 250 000 евро . Стойността за придобиване на системи за въздушно лазерно сканиране от по-нисък клас от типа на YellowScan , Velodyne и други е от порядъка на 55000 – 70000 евро . Отделно от тези суми са финансовите средства за закупуване на необходимото програмно осигуряване , мощни и бързодействащи работни станции и т . н . и т . н . Т . е . инвестициите по внедряването на новите технологии , свързани с прилагането на цифрово картографиране и създаване на облаци от геопространствени данни съвсем не са малки в сравнение с тези по внедряването на технологии , базирани на класически линейно-ъглови и GPS измервания .
4.2 . По отношение на фактора „ Неясни икономическите ползи “
Отнесено към геодезическата професия , ролята на този фактор се пречупва през призмата на това , че професията „ Инженер в геодезията , картографията и кадастъра “ е регулирана професия . Т . е . практическото използване от геодезическите фирми на една или друга технология , едни или други методи на измерване зависи не само от достиженията на науката и техниката в тази област , а преди всичко от съдържанието на нормативната база , която регламентира тяхното разрешение или забрана за приложение .
В това отношение могат да бъдат отбелязани няколко съществени факта , водещи до засилване негативната роля на фактора „ неясни икономически ползи “
Първо : Неадекватно съдържание на нормативната база по отношение на съвременното състояние и тенденции за развитие на техничеките средства и технологии за събиране на геопространствени данни за местността .
За да изпълняват дейности по геодезия и кадастър геодезическите фирми трябва да притежават призната от държавата правоспособност , а видът и характерът на дейностите , които геодезистите могат да изпълняват в рамките на своята правоспособност , се определят от нормативни документи , регламентиращи тази дейност . Съгласно Директива 2005 / 36 / на Европейската комисия ( ЕС ) [ 11 ], допустимите дейности , които могат да се изпълняват от специалистите с професия геодезист , са следните : „ Oпределяне и осъвременяване на геодезическата система ; създаване и поддържане на държавната геодезическа мрежа ; геодезическите мрежи с местно предназначение ; държавната нивелачна мрежа ; държавната гравиметрична мрежа и на мрежите от мареографни и магнитни станции ; създаване и поддържане на държавните топографски карти , кадастрални и специализирани карти и регистри ; създаване и поддържане на геоинформационни системи . Обхватът на тези дейности се регламентира със Закона за кадастъра и имотния ртегистър ( ЗКИР ) и Закона за геодезията и картографията ЗГКзК “.
Вижда се , че регламентация на дейностите , свързани с добиването и съхранението на геопространствени данни , които могат да бъдат отнесени към „ цифровата верига “ на „ Умния град “ в този нормативен документ липсва .
Освен това , съдържанието на Закона за кадастъра и имотния регистър и на Закона за геодезията и картографията , които са преднаначени да изпълнят с конкретно съдържание професията „ Инженер в геодезията , картографията и кадастъра “ е изключително неактуално и морално остаряло .
Така например в ЗКИР никъде не фигурира понятието „ фотограметрия “, докато словосъчетанието „ геодезически имервания “ се използва осем пъти . Понятието „ Фотограметрична технология “, което е използвано в подзаконовия нормативен акт , регламентиращ създаването на кадастрални карти - Наредба № РД-02-20- 5 от 15 декември 2016 г . „ За съдържанието , създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралнните регистри “ е свързано с морално остарялата и неадекватна по съдържание на съвременните условия „ Наредба № РД- 02-20-16 от 2011 г . за планирането , изпълнението , контролирането и приемането на аерозаснемане и на резултатите от различни дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност “. В тази наредба няма даже и намек за използване на безпилотни летателни средства . Нещо повече , едно от важните изисквания към летателните средствата , използвани за аерофотографиране , поставено в тази наредба , е на борда на летателния апарат да има пилот !!!
В Закона за геодезията и картографията „ Геодезическите измервания “ са отделени от фотограметричните дейности , които са записани най-общо като аерофотоснимачни дейности . Тук е използвано понятието „ аерозаснимане “, което обаче отново е обвързано с цитираната по-горе Наредба № РД-02-20-16 от 2011 г . На МРРБ е подходяща по-скоро за създаване на рекламни видеоклипове от въздуха , отколкото за изработване на качествена геодезическа продукция .
Първо : Да не говорим за все още действащата „ Инструкция за изработване на едромащабни топографски карти 1:10000 , 1:5000 и 1:2000 “ – издание на ГУГК – 1985 г . в която основно място е отделено на мензулната снимка – метод , който много от младите колеги надали занаят какво представлява , а понятията „ цифров “ и „ цифровизация “ са свързани с вече морално остарялото техническо средство дигитайзер . В издадената през 2014 г . от вече несъществуващото Министерство на инвестиционната политика „ Наредба № V-12-1720 за Едромащабната топографска карта , цитираната по-горе инструкция се регламентира като документ , определящ технологичните изисквания за точност , условия и ред за създаване и поддържане на едромащабнаи топографски карти ( ЕТК ) и единен цифров модел на местността ( ЕЦМ ) “.
Т . е . по своето съдържание и особено по отношение на дистанционните методи , базирани на използването на БЛА , нормативната база , която е призвана да регулира и регламентира практикуването на геодезическата професия , е морално остаряла и не създава условия и стремеж към тяхното внедряването в практиката .
Второ : Неравномерно или по-скоро неправилно разпределение на средствата , инвестирани в строителството на големи инфраструктурни обекти – такива , като транспортна инфраструктура , газопреносна мрежа , екологични и други мащабни проекти , включащи немалък сегмент геодезически дейности . Възприетият от държавата подход за възлагане на обществените поръчки в тези сектори по метода на т . н . „ инженеринг “, лишава от възможността чисто геодезически фирми да се състезават и да усвояват частта от средствата по тези проекти , предвидени за изпълнение на дейностите , включени в тяхното портфолио . Тези ограничения са по-скоро спирачка , отколкото стимул за инвестиране в съвременна апаратура , технологии и софтуер , свързани с изпълнение на нови високотехнологични методи и способи за събиране
ГКЗ 1-2 ’ 2021 61