В основата на съществуването и правилното функциониране на „ Умния град “, в неговите , така да се каже „ темели “, лежи използването на огромни количества данни , в това число и геопространствени данни за местността и заобикалящата ни действителност . Казано по друг начин , за да функционира адекватно и пълноценно „ умният град “ трябва да притежава органи , средства и технологии за извършване на т . н . „ пространствено разузнаване “. Т . е . „ умният “ град трябва да има възможности за събиране и обработка на пространствена и геопространствена информация , нейния анализ , предупреждения в реално време , прогнозиране , вземане на решения .
Каква е ролята на геодезистите при реализиране на концепцията „ Умен град “?
За да намерим отговора на този въпрос е необходимо да се изясни какви са условията за правилно и пълноценно функциониране на цитирания по-горе 6-осов модел на организация .
Следвайки логиката , се налага изводът , че науките , занимаващи се със събиране , структуриране и анализиране на геопространствената информация , играят ключова роля при осигуряване на основната теоретична рамка и практическите процедури за осъществяването на процеса „ пространствено разузнаване “.
Е , кой , ако не геодезистите изучават средствата , методите и технологиите за събиране на геопространствени данни ?
За изучване на възмножностите и принципите за създаване и поддържане на този 6-осов модел съществуват редица институти и научни организации . Голяма част от тях в своите разработки и изследвания въвеждат едно специално понятие , наречено „ цифрова верига “. То свързва в едно процесите по придобиване на данни , тяхната обработка , вземане на архитектурни решения , проектиране , строителство и управление . В съвременните научни дисциплини голяма част от тези дейности са обединени в общото понятие „ Геоматика ” – специалност , интегрираща в себе си , като ключови , дисциплините „ Геодезия “, „ Геодезическо измерване “, „ Фотограметрия и Дистанционни изследвания “, „ Картография “ и „ Геоинформатика “.
В своята концепция за създаването на „ Умния град “, специалистите от създадения през 2010 г . в Сингапур FCL - Future Cities Laboratory Център изпълват с конкретно съдържание понятието „ цифрова верига “, което според тях включва :
• Автоматично или полуавтоматизирано генериране на цифрови повърхностни модели ( DSM ) от сателитни , въздушни и наземни изображения и / или данни LiDAR ;
• Създаване на оптимизирани технологии и информационни канали за обработка и разпространение на облаци от данни включително и термовизионни изображения , придобити с безпилотни въздухоплавателни средства – или т . н . безпилотни летателни апарати ( БЛА ,)
• Създаване на ГИС с 3D / 4D възможности ;
• Перманентно актуализиране на базите данни ;
• Комбинация от реални и синтетични ( например планирани ) обекти ( реалност и генерично моделиране ) CC-Modeller и City Engine и др .
Това води до създаването на т . н . 4D градски модели ( фиг . 3 ), при които освен трите пространствени измерения ширина дължина и височина е включено и четвъртото измерение – времето .
Фиг . 3 . Компоненти на „ цифровата верига “ в „ Умния град “
3 . МЯСТО НА „ ДУАЛНО ОБУЧЕНИЕ “ В ГЕОДЕЗИЧЕСКАТА ПРОФЕСИЯ
От осъзнаването на предизвикателствата на концепцията за умния град , отнесни към геодезическата професия , следва особено важният извод за изискванията към специалистите от професионалното направление „ Геоматика “, а именно : Задълбоченото изучаване и практическо овладяване на технологиите , свързани със събирането , структурирането и съхранението на облаци от геопространствени данни е от ключово значение за изграждането им като годни и конкурентно способни специалисти на бъдещето . Казано с други думи : Масовото използване в практиката на системите за дистанционно събиране на геопространствени данни , такива като въздушната фотограметрия ( класическа , космическа или близкообразна , базирана на БЛА ) и лазерното сканиране ( въздушно или наземно ) е бъдещето на геодезията , за което те трябва да се готвят отсега .
От тази гледна точка , реализирането на един от
ГКЗ 1-2 ’ 2021 59