и така представен е, легнал върху пъна,
а над него всичко, що е след това:
Зайчето, което сред гората припка.
Лошият магьосник, който се е скрил.
И морето синьо. И в морето рибка.
И покрай морето Попчето с фитил.
Батьо бяга в мрака и тавата блесва.
И свинята алена всред снега квичи...
Шарени картинки бягат и се смесват,
смесват се и бягат в детските очи.
ДОБРИТЕ ПИСМА
(от „Дъжд вали – слънце грее”)
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листото, с радост богато,
е вече летяло за мен.
Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!
ТАВАНСКИ СПОМЕН
1.
С есента и дните станаха студени,
а балтонът беше горе на тавана,
390