11. Вече се стъмва и нашто селце спи. В шест часа вече е нощ. Върху гори и пътеки, и преспи спуща се звездният кош.
Рой караконджовци с него се спущат. Както си свиреха, чух. Аз не боя се. Връвта от навущата дръпва ми някакъв дух.
Аз не боя се. Проблясва тъдява е пламъче, скри се сега. Аз не боя се. А може би дявол е с черни грамадни рога!...
Не! Туй е Попчето. Ето го, тихо слиза с фенерчето той:- Брат ти го няма. Не го уловиха. Ти се за него не бой!
Казва и слизаме в селото спещо. Тихо. Ни куче, ни глас. В мрака на Ламбо дюкянът отсреща силно мирише на газ.
Мраз е и снежна блести планината. Скърцат сковани врати. Бавно във мрака, в хлада, в тишината звездният кош се върти.
12. Вътре спят, а вънка преспите са светли. Чудно избеляло е детското легло. Малкото прозорче вижда се отчетливо, вижда се изписаното приказно стъкло.
- " Сушкун "...- казал Палечко, но в тоз миг се спънал, паднал и забравил другите слова;
389