в дъното на стария лелин гардероб.
Бяха му ръкавите късичко скроени
и като го сложих, недобре ми стана,
та нарочно бръкнах в десния му джоб.
Бръкнах и извадих: снимка развалена
(двама млади влюбени на два стари стола,
кавалерът аз бях, в същия балтон),
после два бонбона в книжчица зелена,
два билета филмови, стари, без контрола,
и едно шишенце със одеколон.
„Тез билети — казах си — са от кино «Глория»,
прости са бонбоните, смешен е портрета
и шишето пълно е с разводнен парфюм.“
Казах, но си спомних ланшната история
влезе нещо тъжно тука, във сърцето,
име едно нежно дойде ми наум
и видях я, същата, в розово облечена,
същата усмивка и ръката същата,
и от ваксинацията малката следа.
„Панта рей! – помислих си. – Всичко е далече!
Миналите мигове вече се не връщат,
както се не връща речната вода.“
Но все пак останах в здрача на тавана.
В здрача на тавана, във балтона смешен,
любовта преминала си припомних аз.
В тъмното парфюмът нежно ме обхвана,
сладък бе бонбонът, снимката шумеше
и отнейде, та-та-ра, чуваше се джаз.
2.
Най-напред бе всичко в розовата дреха,
биеше сърцето гръмко във гърдите
само като видех вашата врата,
саксофони свиреха, облаци хвърчеха
391