И сякаш ний сме двамата овчари
и носим дари в бялата тава,
и в тъмнината волът - Йосиф стария -
преживя и ни кима със глава.
8.
Как ми се ще да играя,
но аз да играя не ща!
Брат ми го дирят. Аз тайно
тръгвам по важни неща.
Няма ни помен от ветър.
Тих е лесът под снега.
Бели елени - дърветата,
леко поклащат рога.
Катеричка замразена,
сякаш дръвченце, лежи.
Малка, с опашка червена,
с остри червени уши.
В джоба си аз ще я сложа,
тъй ще я нося до нас,
ново калпаче от кожа
скоро ще имам и аз.
Скоро, за идната зима,
може по-скоро дори.
Вече една кожа имам,
нужни са ми още три.
Майка ми ще им състави
кройката, как му е ред;
с бодове здрави и прави,
с копче отзад и отпред...
Чакай, но що тука става
вътре във топлия джоб?
Нещо започва да шава,
386