и през четинестата кожа го вмъква в тлъстия гръклян.
И коледно-жестоко туй е, и те се смеят с гърлен глас. Свинята хърка. Тъмна струя в миг удря в бляскавия тас.
И със опашчица извита, тъй както тялото й бе, душата на свинята литва пембена в синьото небе.
7. Във къщи се завръщам- никой няма, а в двора към обора води път. Настъпило е чудото голямо и всичките във тъмното стоят.
Фенерът малко скрил се е зад сеното и даже от вратата не личи, та сякаш идат от новороденото във тъмното трептящите лъчи.
А то пък със копитцата си острички, с големите си мъхести уши, със прясно боядисаните ноздрички, безсилно върху сеното лежи.
И тъмната му майка го поглежда и лиже го със влажния език, и нежно върху него се навежда, икона сякаш истинска за миг.
А ний със тейко двамата я гледаме, отпред на светло, а отзад във мрак, и тейко ми набръчкан е и едър е, пък аз съм още дребничък хлапак.
385