Спиш ли бе, Димо? - Задремах, но нищо!
Слушам те, Димо, разправяй ми ти!... -
А пък, заврян до меха и огнището,
същият Ванчо седи и слухти.
5.
Като червено огнено въже
съвсем само желязото се вие
и двамата разкрачени мъже
със дива радост някаква го бият.
Грамадни, тъмни, хубави, по риза,
те вдигат, спущат звънки чукове
като старинен бронзов механизъм,
отмерващ времето от векове.
Но ето, спират работата те
и към земята нейде долу гледат:
в ковачницата е дошло дете
със някаква поръчка от съседа.
И става сякаш приказна картина:
туй дребосъче с чистото лице,
което слушат двата исполина,
над чуковете скръстили ръце.
6.
А вънка пара дъхат хората,
скрипти снегът, звънти псувня
и тримата мъже се борят
върху огромната свиня.
А тя квичи, а тя се мята
и дърпа тънкото въже.
Виж: бял сняг, алена - свинята,
и черни - тримата мъже.
Четвъртият изважда ножа,
опитва го на мръсна длан
384